автор: DianaStefanova

The human? That is not a question mark,
but purely a contemplative issue.
Dilemma, bridge connecting light from dark.
And timelessness, cocooned in timely tissue.

Recumbent on duality of mind,
pulled multiple directions by his cares,
the human, guilty, slumbers deep inside
of us; awakening - still deeper, buried.

He stretches, just to separate the lines
between perceived/imagined and invisible,
admitting not the error of his eyes,
suspecting dimly they are in existence.

The pillar to support each earthquake’s cheek,
in surface steady apathy revealing;
in height he will attain his greatest peak -
but only if, and only when, he’s kneeling.

And just the vanity in him will sprout
when upward he is solemnly protruding…

The Human?! Sacred creature, not a doubt -
but every step he leaves behind disproves it.


Something Along Those Lines – Ventsislav Vasilev
Translated from the Bulgarian by Diana Stefanova
---------------------------------------------------------

Нещо такова - Венцислав Василев

Човекът ли? Това не е въпрос,
а чисто съзерцателна дилема.
Прокаран между полюсите мост.
Безвремие в пашкула си от време.

Облегнат на психичния контраст
от нееднопосочните си нужди,
човекът гузно спи дълбоко в нас
и още по-дълбоко се пробужда.

Протяга се, за да разграничи
въобразено от недоловимо
и не признава своите очи,
а само подозира, че ги има.

Опора е на всеки земетръс,
привидно несмутим и безразличен;
достига до върховния си ръст
единствено когато коленичи.

И само суетата му расте,
когато е тържествено изправен...

Човекът ли?! Човекът е свещен,
но всяка стъпка го опровергава.