автор: huhavel

„Нека да тръгнем веднъж ние с бай Ганю по Европа, па запя щем една песенчица и за аристократите…”- възкликнал Алеко по време на чикагското изложение.
Горкият човек! Само ако е знаел какво го очаква, никога не би си го пожелал!Но бай Ганю е факт! И не кой да е, а „Ганю Балкански, търговец,известен в цяла България”!
Новоосвободеният българин се излюпва от пашкула си. Разбира,че отвъд пределите на родното и робското има друг, по-различен свят. И, воден от любопитството си, иска да надникне в него. Това е естественият стремеж на българина за приобщаване към европейската цивилизация и отчаян опит да се преодолее икономическата и културната изостаналост.
На пътя на Европа смело застава „един широкоплещест,черноок,чернокос и даже чернокож господин, със засукани мустаци,…с бръсната поникнала брадица, облечен в редингот, незакопчан, под жилетката му- два-три пръста червен пояс, с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка, с черно, накривено калпаче, с ботуши и един врачански бастон под мишница”. Представен в целия си блясък, „бай Ганю е вече цял европеец”!
Пресечната точка на ориенталско-българско-европейското е в недодяланото, примитивното, провинциалното, в съчетание с модерното и изтънченото. Колоритният нашенец е подочул, че в Европа е модерно да се носи бастун, но за него той не е аксесоар към джентълменския тоалет, а му служи да си носи дисагите с мускалите.
От тук нататък всеки опит на бай Ганю да излезе от собствената си черупка води до объркване, до недоумение и нелепи ситуации. Ще го видим да бяга след маневриращия влак на пещенската гара, да пощипва сервитиорката и да се възмущава на реакцията й,”санким честна е”.
Европа е притегателен магнит за нашенеца. Тук той намира пазар за стоката си и задоволява материалния си интерес, без изобщо да се интересува от историята и културните й забележителности.Безцеремонно отрязва пътя си за досег с чуждата култура:”Какво ще й гледам на Виената? Град като град! Хора, къщи, салтанати…”, а операта е място, където може да похърка.
В потреса си Алеко проплаква:” Моля ти се, бай Ганю, взирай се по-дълбочко в европейския живот, дано му видиш лицето”. И любопитството на Ганю Балкански не закъснява. На масата в дома на Иречек, докато шумно сърба супата, поти се от лютите чушки и се оригва, „успява да се препоръча за цивилизован”-„ Аз много съм любопитен да позная Европа. Вий кога обядвате, например?”
Примитивните балкански нрави предопределят липсата на каквото и да е притеснение, свян, срам и усет за такт.Верен на себе си и ориенталската си природа, ще нахлуе като истински Ел Ниню в обществената къпалня и с присъствието си ще взриви консервативните немци. Басейнът за тях е социално регламентирана зона, а за бай Ганю той е едновременно вода, поле на първични наслаждения и място за себедоказване. Изтъпанил се като петел на бунище, нашенецът гордо ще се бие в косматите гърди и ще крещи:” Булгар, булгар!”, след което ще покаже на „артък будалите” как се плува „по гемеджийски” и „вапор”.Ако да биха видели извънземни, чужденците нямаше да са така втрещени, безмълвни и бездиханни! Те не са токова възмутени, колкото изумени- кой е пуснал тук този човек с психични отклонения? И няма от къде да знаят, че нашият Аполон Белведерски е плод на доскорошна робска съдба, която го обрича на културна изостаналост. Същата тази робска съдба го е научила, че патриотизмът е „ бош лаф”, ако от него няма лична изгода и го е направила вулгарно-прагматичен материалист-„келепирджия” и груб и недодялан парвеню- простак.
„ Бай Ганю е най-окаяният пътешественик на земята… Няма по-отчайващо от неговото пътуване през света като през пустиня. Цялото му жизнено пътуване е просто мърдане в пространството без багаж, освен прословутите дисаги”./Тончо Жечев/
Ориенталското, проявяващо се в цинизъм, простащина, самодоволство и безцеремонност, му пречи да се впише в контекста на Европа, да разбере етикета и езика й, да разчете културните й кодове. Това кара Алеко да стигне до тъжно- ироничната констатация:” Европейци сме ний, ама все не сме до там”…
Мила родна картинка! Някой позна ли се?