автор: TigerEye

Може би ти бе голямата любов-
недосънувана, момичешки неосъзната,
изтрадана, недопита и недопразнувана-
в сърцето сякаш спотаена цяла.

За мен ти беше мъж почти непознат,
а аз може би момиченце бледо.
Ти бе потаен и неверен играч,
които умело и дяволски нежно
сътвори наново целия ми свят.
...
Седеше в кресло с очи закрити,
с дълбоки сенки от тъга и грижи:
с лице изпито; с коси, открили
чело,
белязано с браздички живи.

Приседнала на коленете си, извита,
видях Христос и страшно се уплаших.
Като прелюбодейка упорита
целувах упоена устните с боязъм.
После дълго гледах те замислена.

Но ти събуди се и оживя прекрасен.
Ние любихме се. Като в сън се галехме.
устните ти паяжинови рисуваха
Зърната ми. Коремът ми се гърчеше от
сладост
и нашите души високо полетяха,
обзети в странно щастие, неземна радост.

Денят, нощта едвам сега започваха,
преплетени в тънка нишка се бореха
кой ще надделее в този светъл миг и
тъмен.
Денят оранжев заспиваше притулен,
а нощта изгряваше и мътни сенки
сиви призрачно се гонеха.
Редяха свежи рими, ритми в стихове
и смело към безкрайността ме водеха.

Светът бе толкоз малък, заключен б тази стая,
на тесния диван и до масичката малка,
с телевизора премигащ, с пуснатите щори,
смещния часовник, които може да говори.

Светът сега завършваше и почваше
почти наново във някаква измама.
Телата ни трептяха и се молеха,
с жъздишки тайни, изтръгнати от пламък.