автор: LATINKA-ZLATNA

Не ми се обаждай отново! Моят живот е див.
Не си спомняй, че някога съм бил жив,
че от устните твои роса съм пил
и пиян от щастие съм себе си дарил!

Нямам вече нищо какво да ти дам.
Горчиво е навярно това, което ме трови.
От последните сенки аз само живея,
просто като просяк крада своя край.

И не трябва за нищо да ти бъде жал,
обичам те много искрено и страстно.
Моят цвят е прецъфтял, мирисът му е избледнял,
както младостта, която съм ти дал.

Черна моя тежест, от съня ми бягай!
Скъпа, не ме буди нощем, когато те копнея!
С красотата си гола не ми се предлагай,
че да се хлъзгам мъртъв след всяко зазоряване.

Знай, че вече пламък в душата ми няма,
като увяхнало листо на ниското пада.
На пепелта се надява есента на живота ми,
последният угар иска да сломи сърцето ми.

Не ми се обаждай отново! Моят живот е див.
Не си спомняй, че някога съм бил жив,
че от устните твои роса съм пил
и пиян от щастие съм себе си дарил!