Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: bobch0o
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13702

Онлайн са:
Анонимни: 57
ХуЛитери: 7
Всичко: 64

Онлайн сега:
:: rady
:: milyovelchev
:: LexParsy
:: mitkoeapostolov
:: d-Zen
:: pastirka
:: mig

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2017 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтрах
раздел: Разкази
автор: LeoBedrosian

Страх плъзна из градчето. Необясним. Непредвидим. Лепкав страх. От няколко дни неведома сила биеше камбаната на малката църквица. Да речеш, че имаше повод, нямаше. Нито бурен вятър я разклащаше, нито поп дърпаше въженцето ѝ. То и клисар нямаше в градеца и никой не помнеше от кога църквата не бе отключвана. Жителите не се славеха с религиозността си. Когато се наложеше поп да опее някой старец, го викаха от околийския град.

Кръщенета нямаше.

От седмица злокобният звън на спуканата камбана плашеше опърпаните обитатели и смущаваше и без туй неспокойния им сън. Напразно бе и будуването на най-смелия от съгражданите, Каю-комитата, който три нощи варди на пост в двора на църквата. Пак нищо. Освен едно опърпано куче и два котарака никой не нарушаваше нощното спокойствие. Само пустия камбанен звън, като проехтяваше изневиделица без всякакъв повод. На четвъртата нощ Каю разби ръждясалия катинар, качи се по една дървена стълба и прекара цялата нощ до камбаната. Само, че тая нощ камбаната не се обади. Тъкмо умрелия за сън Каю тръгна да слиза сутринта и прегракналия ѝ звън без малко да го бутне от дървената катарага. Скорострелно освежен, комитата се стрелна нагоре, колкото му позволяваха всичките сто кила, но отново не видя някаква причина за звъна.

Злокобният сигнал започна да втръсва на съгражданите. Страхът взе да се превръща в досада. Даже, че чуха гласове да демонтират позеленялата камбана. Най-недоволните дори порекоха да съборят църквицата. Понесе се слух, че някоя висша сила им отмъщава за безбожието, а наскоро прибралата се дъщеря на Кина-месарката ги клеймеше и викаше като бясна из площадчето. Бог щял да им отмъсти, нещастие щяло да сполети градеца и да го затрие. Камбаната само предупреждавала. Само дето окаяниците не ѝ вярваха и отдаваха лудостта ѝ на липсата на мъж, който да я озапти.

Случваше се няколко дни да не чуят злокобния звън и тогава забравяха за страховете си. Но той винаги се връщаше най-неочакван в съня им и тогава страхът ги стискаше с нова сила за гърлото.

Тогава се появи той. Гиздав и модерен. Обитателите на бедния градец не бяха виждали такъв наперен, решителен и обаятелен млад мъж от години. Усмихваше се на всички, говореше със всеки и подаваше ръката си за поздрав. Красавец. Спечели бързо доверието на обезверените, помагаше на бедните, подкрепяше немощните. Когато им предложи да ги отърве от проклятието, те веднага се съгласиха. Обеща да демонтира камбаната и да я претопи на лъжици. Щял да го свърши сам и ако някой или нещо реши да си отмъщава щяло да стовари всичките злини на неговата глава. Браво. Всички само това и чакаха. Някой да поеме цялата отговорност. Когато обяви, че ще вземе дъщерята на Кина за жена това окончателно ги убеди в неговата безкористност и добронамереност. А лудата Тинка не беше на себе си от радост. И в най-смелите си сънища не бе мечтала за такъв красив принц, такъв юнак, който с двете си ръце да спаси всичките ѝ съграждани от бедата и тормоза. Веднага му се отдаде безрезервно и напълно в специално подготвената за целта от майка ѝ стая.

Денят настъпи. В очите и съзнанието на всички това бе моментът , в който щяха да бъдат спасени веднъж и завинаги. Комай целия градец се бе събрал на малкия площад да види как юнакът ще свали камбаната. Как ще я откачи със специално създадения за целта скрипец и ще я положи на земята сам, със собствените си мускули. Как ще я откара до новосъздадената леярна и ще я претопи, а те ще кусат от курбана, сварен за случая, с чисто нови медни лъжици, излезли от калъпите на майстора. Това събитие бе толкова важно, че в умовете си, обикновените хорица виждаха юнак от приказките, който преборва триглавата ламя, дето постоянно им дрънка. И как с всеки удар на меча му от ламята хвърчат пиринчени лъжици. А те обикалят наоколо и събират лъжиците с благодарност. Дотолкова бяха заслепени, че и за миг не се усъмниха и не видяха истинското лице на лукавия предприемач. Не оцениха напълно причините за неговата всеотдайност, както не оцениха силата на бурята в събиращите се облаци. Но по-лошото бе, че и самият той, всеотдайният, не оцени мощта на езическия Зевс, чак до момента когато откачи камбаната и тя остана да виси на специалната лебедка. Тогава оная неподозирана сила реши да напомни за себе си, разярена от липсата на вяра в тълпата и наглостта на предприемача и изпрати една бляскава, мощна и звучна светкавица, която се стовари с мощта на хиляди огнени змейове върху бедната камбанария и от там, по мокрото въже върху нашия юнак. Преди още дрипавата тълпа да успее да се разбяга всички видяха как от юнака остана само купчинка пепел и златния му часовник. Разливането на врящия курбан бе най-слабият от ефектите, които последваха и мнозина от немощните и сакатите бяха изпотъпкани от бягащата тълпа. Бог си отмъсти и това стана точно както предвиди новоизпечения им съгражданин – върху неговата глава. Страхът скова в нова ледена хватка сърцата им и дори Тинка нямаше време да съжали за нереализирания си брак.

За всички беше повече от ясно, че тая велика и непобедима сила, които някои наричаха Бог заяви своето присъствие по най-категоричния начин, на който беше способна. Затова съградиха отново сринатата от мълнията камбанария и закачиха обратно камбаната на мястото, което ѝ бе отредило провидението. Писаха писмо на местния църковен владика, който им изпрати свещеник и целия град започна да се моли редовно в обновената му църква.

Непредизвикания камбанен звън продължаваше, смесван тоя път с безутешните вопли на лудата Тинка. Но той вече не смущаваше съгражданите, а им напомняше за силата на провидението и за това, че трябва да му се подчиняват.


Публикувано от Administrator на 01.11.2016 @ 12:30:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Песничка за хората (да се пее пред Бог)
автор: alisa_wonderland
2328 четения | оценка 5

показвания 30176
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Страх" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Страх
от doktora на 05.11.2016 @ 14:19:06
(Профил | Изпрати бележка)
...!!!
bez dumi, brat4e Leo ()


Re: Страх
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 06.11.2016 @ 18:58:43
(Профил | Изпрати бележка)
На мен ми се намират няколко слова, ама не са достатъчно, комай.

Благодаря ти, приятелю Доки!

]


Re: Страх
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 04.11.2016 @ 09:24:55
(Профил | Изпрати бележка) http://goforit-tsveti.blogspot.com/
Размисли ме, Лео!


Re: Страх
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 04.11.2016 @ 09:34:10
(Профил | Изпрати бележка)
Това си е една от целите ми. Да накарам четящия да си помисли кое обуславя нашите действия. Дали любовта и вярата в доброто или страха, някое нещастие да не се стовари върху изпатилите ни глави.

Опита показва, че у нас, за съжаление, действията се провокират от страховете и застигналите ни беди. Ние сме шампиони по очакване. Все искаме нещата да се подредят сами. Обикновено те не се подреждат, или поне не по начина, който сме очаквали. Тогава виним другите, че не са го сторили.

Радвам се, че съм успял да те размисля и благодаря за отзива, Цвети!

]


Re: Страх
от karabalak на 02.11.2016 @ 11:27:53
(Профил | Изпрати бележка)
А колко по-лесно е било просто да свалят езика на камбаната и тя да замлъкне. Езък за човечеца, бедри. Но в отмъщението на природата не съзирам ли опит да си отмъстиш на предприемчивостта и меркантилността, а?
Какво стана с така прокламираните евро-атлантически ценности, към които така безнадеждно се стремим?


Re: Страх
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 02.11.2016 @ 16:08:00
(Профил | Изпрати бележка)
Безнадежден е нашият стремеж, балъче. Правилно си го казал!

Не може едно общество, в което от десет души осем са тарикати и мошеници, един го мързи, та го гъза боли и само един работи и това общество да просперира. Обречено е на мизерия, недоимък и самоизбиване. Поне тарикатите така ще намалеят .. ха,...ХАА!

:D :D :D :D :D :D

]


Re: Страх
от IGeorgieva на 01.11.2016 @ 21:17:36
(Профил | Изпрати бележка)
Уловил си типични черти на народопсихологията ни, Лео, и убедително си ги пресъздал, за което те поздравявам! И чудото ще е било голямо, та небето да се разтвори, щото те лошите, като котките, имат по няколко живота!!! :)
Много ми хареса! :))))))))


Re: Страх
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.11.2016 @ 21:31:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти Ирена, въпреки, че не мисля, че героите ми са лоши. Целях да опиша истински, реални образи. На хора, които са около нас. Но и всички са различни, някои наивни, слаби. Други хитри и изобретателни.

Всъщност, ако има отрицателен образ, трябва да се търси в провидението, което е безмилостно в своята логическа последователност.

]


Re: Страх
от IGeorgieva на 01.11.2016 @ 21:47:27
(Профил | Изпрати бележка)
Видях един лош герой и провидението се е стоварило с пълна сила върху него! Трябваше да отделя второто си изречение на нов ред!
Колкото до някои типични черти - имах предвид суеверност, наивност! Напомни ми за филма "Господин за един ден"!

Много колоритен разказ!

Поздрави, Лео!

]


Re: Страх
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.11.2016 @ 23:21:13
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина суеверието и страховете са в основата на езическите религии. Аз мисля, че въпреки проповядването на любов от Христос вярата в божествеността му до голяма степен се основава на страха, а не на на любовта. Наивитета също продължава да властва над масите, съзнателно насаждан, или естествен. И ако хората са поднасяли жертви в античността, или палят свещ сега, то си е за да омилостивят висшите сили и да ги направят благосклонни и щедри. Да си изпросят едно незаслужено, подарено им благоденствие.

Тодор Колев е един велик майстор на образа на малкия човек. Сравним е с Чаплин.

Поздрави и от мен, Ирена!

]


Re: Страх
от esenna на 01.11.2016 @ 12:51:18
(Профил | Изпрати бележка)
Адмирации за прекрасния разказ - изказ, език, емоция, много индивидуални и находчиви! Успех!


Re: Страх
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.11.2016 @ 15:51:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за хубавия отзив, Есенна! А разказа си има съвсем конкретен повод и той не е чуждия празник "Хелуин". В градеца ни наистина прозвънва камбаната на градския часовник - някакъв дефект в механизма му и кара плашливите обитатели да забързат крачката :))

Поздрави!

]


Re: Страх
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 11.01.2017 @ 12:47:41
(Профил | Изпрати бележка)
Само да се похваля, че разказът ми е публикуван и ето тук:

http://www.eurochicago.com/2017/01/strah/



RE: Страх
от sonnic на 25.03.2017 @ 19:58:06
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, Лео, Лео... първо ме натъжи, после ме разсмя!
Човешката глупост няма мярка!
Уловил си типичното и си го предал така убедително, че всеки прочит намира по нещо, за което да поразсъждава. И същевременно разказът дава повод да се посмеем над собствените си страхове!
Поздрави, Лео!


RE: Страх
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 29.03.2017 @ 11:42:07
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Соник!

]


Re: Страх
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 17.11.2017 @ 08:41:53
(Профил | Изпрати бележка)
Разказа е номиниран за участие в пролетния сборник на сайта Еврочикаго. Вече имам публикуван разказ в първата им книжка - Черга пъстроцветна. Моля, подкрепете и този във фейсбук, та да усети и той мириса на хартия ;). Благодаря Ви!