Were the passing years mine to give,
flowing by unnoticed, unattended?
Dear God, don’t let me reach the ending -
not until I know that I have lived!
Set me free from convoluted burdens,
teach me the simplicity of mind,
and the art of giving every dime
to a beggar from the heart, in earnest.
How to feel the joyfulness once more
of a child when snowflakes first appear,
gathering, through innocence sincere,
crystals in his open mouth, in awe.
How to speak to plain folk, making sense,
using phrases clear to a dunce…
In your greatness, Father, teach me once,
how to live like everybody else.
Translated from the Bulgarian by Diana Stefanova
--------------------------------------------------------
Молитва - Атанас Далчев
Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!
Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.
Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.
И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език…
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.