автор: LeoBedrosian

"Когато изричам думата Бъдеще
първата сричка вече е минало.

Когато изричам думата Тишина
аз я разбивам.

Когато произнеса думата Нищо
правя нещо, което може да се задържи."

Вислава Шимборска

Без минало няма бъдеще
и без звук - тишина.

Но Нищото си може
самичко,
защото е пустота,
нищета.
Не обичам Нещото,
син съм на празното,
липса е моята майка,
сестра ми е бедността.

Аз съм никой
в тоз пълен свят
и съм без име,
без тяло,
без чувство.

Добре ми е така,
за да виждат
през мен
и съм чисто
изкуство,
вакуум в сетния
ден.