At night, I embrace you, when yesterday’s fingers transparent,
exhausted, let go of my hands, and the meadows of springtime
seep into the carpet, continuing slowly its pattern,
as darkness, with mulberry kisses, approaches the window.
When evening, a weary bird, to the garden comes flying
and gently the winds take a seat on the threshold, returning,
I’ll strike up the match I have kept through the years - and brightly
my sorrow for you like a flame in the dark will be burning.
And only to you it will speak quiet words in the parlor,
each mark from the prickles and thorns of a lifetime revealing,
until I forget - as I look at you, gazing in ardor -
that everything soon will be over when daylight appears.
Because when the day hurries back from the vanishing distance
to splatter the old, narrow streets with its breath, it will notice
my fading reflection, worn out and alone, in the window -
the album containing your photographs, once again, closing.
At Night, I Embrace You – Angel Atanasov
Translated from the Bulgarian by Diana Stefanova
----------------------------------------------------------------
Прегръщам те вечер
Прегръщам те вечер, когато прозрачните пръсти,
на стария ден уморено ръцете ми пуснат
и бавно попиват в килима поляните пъстри,
а здрачът целува стъклото с къпинови устни.
Когато нощта отмаляла на двора долита
и тихо присядат на къщния праг ветровете,
с една дълго кътана клечка ще драсна кибрита
и в мрака душата ми тъжна за теб ще засвети.
И само на теб ще разкаже в смълчаната стая,
за всички дълбоки следи от житейските тръни,
додето загледан във теб съм забравил, че зная
как всичко ще свърши, когато отново се съмне.
Защото когато денят отдалече се върне
и плисне дъха си по тесните улици стари
ще види в прозореца, как уморен и посърнал
отново албума със твоите снимки затварям.
Ангел Атанасов
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=80988&mode=&order=0&thold=0