автор: DianaStefanova

От красотата ти отмествам поглед,
от крехката, внезапна безпощадност
на образи, дървета и огради,
с които ме порязват ветровете -
ръцете на живота, подминаващ,
незабелязал даже, че съм тук.
Проблясъка на търсещите думи,
с които да усетя път нататък
към сините планински хоризонти,
на залеза към алените сводове.
Бих искала под тях да се разтворя,
щрихована в прекрасни цветове,
нюансите на слънчево сбогуване.
Един-единствен миг, изящно-кратък
да сочи смисъла на всички дни.

Животът е дете във пъстря рокля,
захапало бонбон с нехаен поглед -
подскача и танцува покрай мен...
Не го познавам, плаши ме спокойното,
свободно и жестоко хулиганство,
с което рита хората по пътя си -
дали от злоба, или пък от мъка,
или от някаква потайна обич -
едва ли някога ще разбера.
От красотата му отмествам поглед...