автор: question_of_my_mind

Все си пишем писма без краен адрес
като малка бутилка на път във океяна
сякаш ни няма във този уж реален живот!
макар живота не спира във нас по път да израства
и за това преразказваме уж тази странна съдба
а дали се случва съдбата не зная, .. зная
че лицата ни отдавна не са просто наши лица
и поделяме всичко между рая и ада,
всяка дума, всеки опит да бъдеш видян
не че толкова се опитват да виждат, защо и отвътре,
просто опитваш да изграждаш онази илюзия
за нещо възвишено или за някаква заслужена ценност,
някой казват че ние сме просто тълпа,
.. и донякъде вярно е, ако погледнеш какво е отвънка
не е въпроса за последната риза на гладния,
въпроса е в този опит да не сме като другите.
И какво е толкова лошо, да сме просто едно
или да няма пари и да живеем прилично,
все си пишем идеи сякаш за други планети,
но светът е един със право да диша на всеки.
И за това няма как да бъдем хора с лица
те отдавна не са просто наши единствени,
начало, и край .. на кой ли му пука,
.. нека бъдем "вярващи", но не от другите.