автор: LeoBedrosian

...пепелта по пръстите ми
не е от поезия.
Пепелта от огнището
е знак за спасение.

Когато зимата те скове
във амнезия се сещаш,
че цяло лято свирù,
щурец във градината.
Смя се на мравката
че трошички събира,
тя милата.
а ти безгрижно пя!

Ха пей сега!

Тогава идва
на помощ гората.
Тя цъфти два пъти,
на пролет с цветята
и зимъс, във камината.

... и когато вълк
на вън завие,
ще ѝ свириш на мравката,
тя сърми ще ти свие
и пред каминката
ще си пеете двамката.