автор: pavlinag

Ти си там -
до онази алея,
зад онази ограда от храсти.
Аз съм тук -
под дъжда
от усмивки
и казвам ти "Здрасти".

Ти си блед.
И смутен.
Колеблив и готов да си тръгне.
Аз съм цялата
в плен
на палитра от слънчеви брънки.

Ти си сам.
И печал
е сковала сърцето ранено.
Аз съм тук.
Твоят бял
кринолинов вълшебник.

Ти и аз -
две листа
от дървета, които шумят си.
Ти и аз -
два копнежа,
които се търсят в стиха си.