автор: MaCTePa

Точно толкова е Всичко ясно и сигурно,
доколкото е възможно с думи да бъде описано

За себе си така разгадавам Ребуса
Пишейки се лекувам от незарастналите спомени на най-лудото ми Лято

Кучето е ревнив слуга
Котката - опитомена свобода
Плъха е първичност
После... Кафето създава уют
А морето е Безкрайността в която...

Което е мъртво не може да умре
нито се връща, нито отива някъде
Вечно е!
Плътта - Земята ще нахрани
Кокалите - Камъка
А каквото е в камък написано
в Дърво не може да разцъфне
Мъртво е!

Няма нищо случайно в Това,
Че няма нищо на света, което да не е случайно
Безкористно отдаден на случайността
Всеки един уважаващ себе си елефантил
непрекъснато би разширявал с една и половина стъпки повече,
отколкото по естествен път се свиват
възрастовите ограничения на човешките невъзможности
Всичко в една крайна сметка зависи единствено от това,
за какво и кого си готов да заплатиш с възможно най-високата цена

В едно сгазено коте вече разпознавам хората,
които пресичат път на смъртта си с вяра в любов от пръв поглед
Или че първата била най-сладка
Не повтаряла и не потретвала...
... едно много сладко шарено коте отпечатано на асфалта
с оченца едни изфръкнали на разни страни като анимационен герой
ме накара да се засмея и да внимавам вече в картинката.

Завършени хора са само сразяваните с Любов като гръм от ясно небе
Пожелавали смъртта си и вече от Нищо не се страхуват!