автор: alex_dlr

Оригиналното стихотворение на Робърт Хауърд:

The little poets sing of little things:
Hope, cheer, and faith, small queens and puppet kings;
Lovers who kissed and then were made as one,
And modest flowers waving in the sun.

The mighty poets write in blood and tears
And agony that, flame-like, bites and sears.
They reach their mad blind hands into the night,
To plumb abysses dead to human sight;
To drag from gulfs where lunacy lies curled,
Mad, monstrous nightmare shapes to blast the world.


Моят превод:

Малките поети пеят за малките неща:
надежда, вяра, веселба и за кралските деца;
за любовниците, от целувка във едно събрани
и за цветя, развяни по слънчеви поляни.

Могъщите поети пишат във кърви и сълзи,
и огнена агония, дето хапе и гори.
Лудешката, слепешката, протегнали ръце в нощта,
отварят бездна отвъд човешки сетива,
за да извадят лудостта, която легнала се гърчи –
диви, чудовищни кошмари, под които свят ще се прекърши.