автор: Marisiema

Къде е щастието? Блян миражен?
Въпрос всевечен, все звъни, звъни.
А ехото отеква тъжно във душата,
дълбае в мислите, сърцето ни души.

Боли ни като стара и открита рана.
Като крадец се вмъква във съня.
Вгорчава ни кафето, виното и хляба,
и гони радостта от светнала зора.

Къде е щастието? В тежка битка
препускаме напред, мълвим молитви.
Аха да го достигнем - то побягва
и скрива се - охилено, недостижимо.

Разваля светлото ни настроение,
обръща нощите ни в тъжно бдение.
Но отговорът е зазидан нейде здраво.
А Господ ни нащепва:" Там е, там е!".

Така залъгвани от Бог и от небето,
от щастие-мираж, мъгливо и далечно,
живеем все във таз магия жива,
коварна и ефирна като самодива...