автор: dido080

Коя история подхожда на едно списани? Онази, в която главния герой тичайки към беседката, откъсва по пътя цвете. И това всъщност е цялата му онази история.

Има и подробности. Това са парапетите по пътя, огромните скали отсечни на бързо. Въздухът също е подробност... Тогава е бил ранен, от онези облаци, за които всъщност се питаш дали ти стигат. И какво да направя с едно откъснатата крайпътна китка, питал се нашият герой. Да се върна и да я подаря или да я оставя за после. Колебал се колкото се колебал, а през това време апетита така го връхлитал, ама така. И захапал цветето. Отначало малко го захапал, май му се осладило, защото после казал на жена си, че не е гладен, / изглозгал до самото разклонение/. Нали е от онези хора, които спазват правилата...сложил цветна семка в малката дупка. Или пък онази за изгубените ми обувки. И до ден днешен не знам къде са. Нито съм ги кроил или шил, за да ги считам като важна част от спомените, но пък вървяха с мен дълги години на ред. И на високо са стъпвали даже. Ще им кажа само сега от разстояние, че заслужават много повече. Онези обувки изгубени поради пиянство вероятно, а вероятно не поради пиянство. Или пък поради пиянството на приятеля, който си смени името. Ако знаех къде са бих се върнал там поне да им благодаря. Такава благодарност ще им изкажа, че ще ме запомнят околните. Когато науча къде са най- напред ще пострижа дългите си коси, после ще среша новите. Ще пострижа и брадата ама косъм по косъм, ще туря аромат и туй то. И тръгвам на една много важна среща- онази с бившите ми обувки. Или пък втората моя, когато се заселиха лястовици в дворчето. Заселваха се постепенно стръкче по стръкче, песъчинка по песъчинка. И много ми се искаше да не им помагам . Веднъж ги сънувах как стоят пред заключената врата и жално писукат..... се втурнах да отварям вратата, а беше тъма навън. Непрогледна пролетна тъма!