Изсъхна суджука
във късната есен,
виси, ей го тука
на пръта овесен.
Избистри се виното,
младо червено,
и топли камината
(вън е студено).
Трушията в кацата
почна да реже,
отпивам от грапата,
замезвам понеже.
Ох, нека пристига
по-скоро зимата,
приключил съм всичко,
изкопах градината.
Да почва да духа,
да вее, да брули,
ще тъпча в търбуха
компоти от дюли.
Ах, колко е славен
животът през зимата,
креватът оправен
и... любимата.