автор: marisiema

Забрави минало, загуби стряскащи.
Прегърни времето здраво, с обич, сега.
Затопли го с горещата жар на душата си,
дай му вяра, сърце, свобода.

Огърлица от мигове тича край тебе.
Допълни я с мъниста от светли мечти.
Окачи и носи този блясък вълшебен -
до смъртта твоя път да краси.

А сърцето, моторът, със всеки нов удар
ще напомня, че жив си - тук и сега.
Не, не спи, а грабни от живота безумен
твоя миг отреден, днес засиял...