автор: esenna

Из цикъла „Тя, другата”

–Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три порции двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! –мъж на средна възраст нервничеше припряно, но
глъчка от деца и шумотевица от другите маси, го заглушаваха.
–Габриела, ти нарочно ли го правиш? Веднага престани! – свирепо я погледна баща й.
Габи с още по-голямо усърдие продължи да си люлее краченцата и втренчи в него равнодушен поглед.
–Виж, направи поне един път и ти нещо, не стой така, че ще я плесна! – обърна се мъжът към жена си.
Тя се наведе и прошепна в ушенцето на дъщеря си:”Недей, миличка, за тати днес е специален ден, нали знаеш!”
Мъжът скочи от масата, мърморейки колко нетърпимо е всичко това и заплашително се насочи към келнерите.
–Мамо, аз не искам кебапчета. Искам там – Габи показа с ръчичка към дансинга – Искам при другите деца!
–Ще отидеш, само да се нахраним – отговори майка й успокояващо.
–Но нали знаеш, че не обичам кебапчета – сбърчи челце Габи.
Жената погледна някъде встрани притеснено.
–Мамо,мамо, виж – забоде тя ръчичка във въздуха – Познаваш ли тази жена? Виж как ни гледа?
Жената се обърна и изтръпна – беше Тя. Сама на маса. Пушеше цигара и отпиваше бяло вино.
–Недей така да сочиш, не е прилично!Не я познавам!
–Тогава защо ни гледа? Само нас?
–Не знам.
Като видя, че баща й се връща, Габи започна отново да блъска масата.
Мъжът дръпна стола, извади носна кърпа и си избърса запотените очила.
–Казах им, сега ще донесат. Всичко се оправя, ама все с разправии. Няма да се оправи тая държава!
–Тате, виж онази жена, познаваш ли я? Гледа ни постоянно? – Габи пак изстреля ръчичката си с насочено пръстче, като не отместваше очи от дамата.
Той се обърна и не повярва на очите си! Камелия! Какво прави тук, нали знаеше, че тази вечер е за семейството му!
–Сега, Габи, нека да видя леличката, колежка е от работа!
Майка й се изчерви и сведе очи, като че ли беше направила нещо срамно. Габи се загледа в баща си. Той говореше много оживено и разпалено и ръкомахаше , а жената го гледаше уморено. След малко се върна.
–Така, сега трябва да донесат и кебапченцата – той се усмихна насила и хвана ръката на жена си, но тя я издърпа бавно.
Сервираха им. Двойка кебапчета с гарнитура - лъжичка лютеница и три колеленца необелена краставица.
Габриела се загледа апатично в децата, които се гонеха. Поглеждаше баща си как яде и майка си, която се опитваше да преглъща. Тя зарея пак поглед към децата .
–Габи, защо не ядеш? Специална покана ли искаш? – в гласа на баща й прозвуча заплашителна нотка.
–Студени са, а и не обичам кебапчета!
–Какво?! – възмути се баща й – Знаеш ли колко деца мечтаят за едно мъничко кебапче, ти сега –фасони, какво става?
Майка й пак й зашепна, но този път тя не се подчини. Дори се извърна настрани демонстративно и подпря глава на лакътя си. Загледа се пак в оная жена, която не откъсваше очи от тях.
В този миг пред очите й светна светкавица и първо чу, а после усети силен плесник.
–Като ти говоря, ще ме слушаш, разбра ли? Само седмица ме нямаше и веднага майка ти те е разхайтила! Не те е срам! Какво искаш да покажеш,а? Кажи, какво? – разкрещя се мъжът.
Майка й занемя, а Габриела стискаше очи, за да не покаже сълзите си.
–Ставайте! Страхотна вечеря ми поднесохте и двете, няма що! Тръгваме!
Жена му стана и тръгна бавно след него. Габи изтича до масата на жената и като впери в нея плувналите си в сълзи очи, запита:
–Вие имате ли деца?
Жената се стресна. Поклати леко глава.
–Тогава да знаете, че децата не се бият! Никога! Дори и когато не искат кебапчета!