Събличам спомените летни и
гол се стичам по улуците ти
под погледи на мимолетни
майки се свених...
и виното им, младо пих,
с лястовици се любих,
но излетяха те по своите зимни работи.
За лъч един завързах Слънчо
да му се любувам и да пея
и ням по златото му
да благоговея...
Останаха ми дните преброени
да доизхарча кредитите летни
и в мъката сред облаци спестени
да отлетя без дългове суетни.