автор: elder

Забелязаха я в началото на есента. Дотогава на никого не беше направила впечатление. В малките морски градчета е така, настъпили ли октомври чуждите хора изчезват и местните почват да се поздравяват по улиците с думите „ Ей, най-накрая свърши това лято, та да се видим.“ И тогава видяха и нея.
Първо си мислеха, че е закъсняла туристка. После, че работи някъде и накрая се чу, че спи в едни изоставени бунгала. Беше към трийсетте, имаше десетинагодишно момченце и казваше, че е рускиня. Не казваше откъде е дошла. Беше хубава и старите гларуси се пробваха един по един. И на него му се искаше, но не смееше. Това не беше лятото. Да прибереш такава жена зимата, нямаше да се отърве от приказки. Майка му и сестра му щяха да го убият. Беше стар ерген, трябваше му почтена жена. Имаше си имането, както казват по тоя край, голяма къща, скъпа кола, доста пари, но... И жени имаше, не е да нямаше, но никоя не оставаше за дълго. Сестра му се отчая какви ги намира и му доведе някаква братовчедка на нейна приятелка. Висшистка, учителка. Неженена, без деца, с апартамент в София и къща в Горна Малина. Една на майка и на татко и шест години по-малка. Дойде му на гости малко преди Коледа, вече се бяха запознали в София. Направи и маса, сготви и, не му тежеше, умееше да върши домакинска работа. Показа и къщата, похвали се с новия си телевизор, най-скъпия беше взел.
– Много стаи, много бани – усмихна се тя.
– Абе и много чистене искат. Те сега туристите са все за по два, три дни – сви рамене той.
Хапнаха, пийнаха. Той внимаваше да не се напие и да не дрънка много глупости, все пак жената беше учена, а той едвам завърши за тракторист. Стана късно, легнаха. В отделни стаи. Не му се получи да и каже, че я иска. Полежа, полежа и изведнъж се сепна, абе той в София нищо не и каза и тука пак я остави да легне отделно, жената сигурно си мисли, че е обратен. Какво друго да си мисли, нормален мъж ще остави ли хубава жена да спи отделно. Пък и е ударил четерсетака и е неженен, а има пари. Почуди се малко и стана, отиде до стаята и отвори вратата и...
Сестра му после само дето не го уби. Половин година не му говори, ама първо какво ли не го нарече, простак, идиот, диване, тъпо говедо... Остави, ами оная избяга посреднощ в снега и сутринта я видели на автобуса, колкото го поднасяха после. Ей за това ги мразеше такива, като не иска мъж за какво е дошла. Дойде сама, а после се прави на ощипана монахиня. Надута патка.
Рускинчето не изглеждаше такова и беше хубаво като капка. Направо му изтичаха очите като я видеше. Беше почнало да се прави на врачка в едно кафе и той също отиде да му гледа. Тя му хвана ръката и прокара пръст по дланта му:
– Голяма любов те очаква тази година...
Той я погледа и кимна, права беше, щеше да има любов. Нямаше да я остави без любов. Имаше доста хора вътре в кафето и затова я заследи навънка. Беше и дал бая пари за гледането и тя не се дръпна като я настигна на пустата разбита улица. А и той и подвикна, каза и кой е, не искаше да я уплаши. Заведе го в порутения лагер. В бараката нямаше ток, детето спеше свито на едното легло навлечено с яке. Тя го вкара в другата стая. Видя три „русенски“ легла, само едното с дюшек, гол. Друго нямаше. На третата нощ успя да го убеди да я прибере у тях. Той не се дърпа много, хубаво му беше с нея. Много му беше хубаво. Ей за такава жена си беше мечтал и сега и се радваше. Детето беше тихо като мишка и не му пречеше въобще. Много му беше готино да е с нея.
Ама се разчу и почнаха приказките. Старата как да е, нека си мърмори, ама сестра му и приятелите...
– А честито, имате си крава с теленце... - така му се оплака сестра му, че и викали.
Чак зет му каза:
– Абе, хубаво с тая, ама недей във вкъщи. Смеят се хората. Всеки се хвали, че е спал с нея, пък ти си я прибрал. А и чуждо дете, не ти трябва това. Такива не са за семейство.
Опъва им се, опъва им се на всички, ама приказките не спираха. И накрая и каза да си тръгне. Даде и някой лев. Доста. Мислеше по-малко, но му дожаля като му се разрева. Сега му беше гадно и чакаше лятото. Искаше да и каже да се върне за лятото, щеше да я прибере. Лятото всичко може.