Ще се срещнем със теб под лъч светлина,
трудно пробил през плътта на листата,
ще замлъкне и ехото като плаха сърна,
и смутено в гората бързо ще свърне,
усетило как в едно ни се сплитат сърцата,
когато в косата си цял ме обгърнеш...
Ще запее тогава многогласно вселената,
посветена на нас, лудоцветна симфония
за онази любов - вечната, споделената,
за всяка сълза от радост проронена,
а ние слели мечтите си в чудна хармония,
ще изчезнем завинаги прегърнати в спомена...