автор: Pip

"Кацайте на рамото ми, летящи грабители! Елате ми, нагли авантаджии! Кълвете лакомо зърната на деликатесно-мисловната храна в паницата на главата ми!
Изкълвете заблудата ми, че съм хуманистично полезен, но не прелитайте над мен, махайки с крилата на апатичното си причастие! Изяжте, изплюскайте копнежа ми да не съм един от всичките празноглави лъжемислители и бездушни лирици! Изкълвете алтруистичната ми самота, изкълвете надеждата ми да бъда разбран от враговете си - от вас!" - провикна се сламеното градинско плашило с консервна кутия отровно просо върху сламената му шапка към ятото напраскани врабци, летящи равнодушно над него към клоните на черешата, огънати под тежестта на сладките плодчета."



-откъс от "Българска книга", която едва ли някога ще напиша
аз, гениалният сетненциалист!