автор: Trend

На Георги Димков, брат на лечителя Петър Димков

Колко патрона ти останаха, телеграфисте?
Събра пушките на отстъпващите
и остана да се биеш сам в пощата.
Сам срещу безсилието на своите.
Сам срещу безхаберието на силните.
Сам срещу куршумите на враговете.
"За мен тук е България.
От тук започва родът ми.
За мен тук е България. Оставам!"

Кой чу думите ти, телеграфисте?
Само отстъпващите войници.
И ти дадоха пушките си.
Сега, струпани под прозорците,
те са твоят телеграф към бъдещето.
" За мен тук е България."
Тези отсреща не знаят,
че с изстрелите си към тях
пишеш все това изречение.

За тях си безумец и фанатик.
Те не разбират езика ти.
Ще отрежат ръцете ти.
Ще отрежат краката ти.
Ще избодат очите ти
Ще те хвърлят в морето,
сигурни, ще твоят телеграф
към бъдещето е мъртъв.
Изтрит от омразата.

Но даже от дъното на морето
със пръститте на сърцето
под окото на къряащия залез,
ще продължаваш
непрекъснато да предаваш
по телеграфа на вълните:
"За мен тук е България Оставам!"
"За мен тук е България. Оставам!"
"За мен тук е България. Оставам!"

Колко патрона ти останаха, телеграфисте?
Твоите ще чуят думите ти по- късно.
Повече от век ще те виждат нощем
седнал зад телеграфа да пращаш
вести за техните сватби и кръщенета.
Повече от век ще пазят пощата
със следи от български букви по фасадата.
Защото ти написа вътре с кръвта си
"За мен тук е България. Оставам!"

22.09.2016