автор: Ditea

В нажежено злато плувва планина.
Чуките прегръщат западно деня.
Прежаднели клонки с вятър притаен
месецът очакват. Той очаква мен.

Кръстове в небето борове редят,
сънено поточе крета своя път.
Сетен лъч потъва във планински плен,
паяци заплитат сънища за ден.