Камбанен звън, затръшната вратата,
От някъде-протяжен вой на куче.
Камбанен звън, затръшната вратата,
От някъде-протяжен вой на куче.
Довява тишината самота,
Която хищно драска, хапе, смуче.
Безгрижни дни - перца от пух и смях.
Летяха реейки се и шетаха,
Че никога не свършва пролетта,
Но само в сънищата и в душата.
Последен звън, завеса, шепа пръст.
И как люти в очите и в сърцето.
Сбогуване. До следващото лято!
До утре! или всъщност... До небето!