автор: AGRESIVE

Разчувства ме замесения хляб
напукан по кората като броня.
Говорих му, но нищо не изпях,
а той на пук на мене се разтвори.
И без да каже нищо се изсмя –
та той е просто хляб, а му говоря!
На лудоста й трябва малко свобода
и нищо повече за повод.
Но хлябът е достатъчно голям,
превтасал над човешката ми воля.
Погледна ме прощаващо, но знам,
че няма как – човекът в мен е зомби.
То знае как се меси хляб,
но как се меси щастие не знае.
Изхранва се, работи без откат,
но няма време да се поразходи
извън човешкия си свят,
извън чоешките предели,
където най-засищащия хляб
е любовта, която ще намери.

А хлябът? Хлябът е голям,
излязъл вън от своя пръстен.
Човекът в лудостта си е наврян
и само тя успява да се пръсне.