автор: apostola

Внезапно бурята удари
по покриви и тротоари.
И мълния камшици мята
със гръм надолу към земята.

Разцепи се небето вече
и дъжд се лее, като хала.
И някъде натам- далече,
заглъхва гръм, като във зала.

И с нова сила загърмява,
а вятърът се подлудява.
Прекършва дънери и клони,
и калните потоци гони.

Изплуваха реките голи
от бреговете си смълчани.
Обрулените им тополи
от мълнии са развенчани.

И до небето вой се вдига.
Прекъсва се защитна дига
и лудата вода залива
по пътя всичко тук- щастлива.

Накрая изведнаж затихна...
Небето сякаш се повдигна.
Зад облак слънце се усмихна,
печал в душите се надигна.