автор: ZAGORA

Човешки лай, захапки остри,
морди окъпани с глупешка пяна
за власт и за пари, за мнима слава.

А някъде в гората сред поляна
две буки пият от житейската наслада.
Тъй чужди на човешки въжделения,
на битки за измислено надмощие
и за почтенност купена с пари.

Дървета осъзнават, че са живи,
омаяни от звездни химни,
дори когато урагани зимни
огъват величавите им стволи.

Човеците на Андерсен са голи
и с ярост се опитват да делят
окърпената риза на голтака.

А под звздите двата бука чакат
да грейне знака на настъпващото утро
облечени с божествената мъдрост
опрели дух до неизбежното безсмъртие,
в което няма място за омразата на псета.

А някъде сред горската дъбрава
се извисяват дървесата не разбрали,
че на земята има вълкодави нрави