Ще догоня аз мрака и ще заключа всемира в окови
Ще скрия крилатия миг в дълбините на мойта душа,
защото всеки човек е орисан с безкрайността да се бори
и побеждавайки да остави зад себе си дори малка следа!
Не е нужно дебелите книги да пазят за теб спомена
Не е нужно в очите на бъдещето да изглеждаш велик
просто съший с безгранична любов на живота си гоблена,
показващ лъча светлина струяща от твоя лик.
И Човека, така жалък и нищожен в сравнение с времето,
Човека, изгубен безследно в недрата на вечния път,
но именно в този Човек се крие спасението:
Той пази милиони туптящи сърца в своята гръд!
Пламъка на тези сърца ще прогони прокобата,
но не заради силата на техния брой,
а просто защото Човека раздал ги е на хората
....и е запазил за себе си само Едно!