автор: CPAMOTA

Заваля, силно
по каменните плочи стари
капките отскачаха в своя танц
а на прага заговорнически стояха
две притихнали хлапета.
В шепи свити държаха те ориз
взет от пакета скрит в долапа
и със зрънцата бели
балончетата дъждовни целеха те.
С аромата на селска манджа
разнесе се и страческия глас...
"Прибирайте се вътре,
че кокошки мокри сте станали!"
Играта бе прекрасна
след успеха детски
смях се сливаше с песента дъждовна
ТАМ НА ПРАГА НА ДЯДОВАТА КЪЩА!

....................

Сега седя, пред прага
дъжда отдавна ме подгизна
останали са само две стени
от срутената стара, каменна къща
една изкъртена врата
И ПРАГА НА ДЯДОВАТА КЪЩА!
Смехът и него го няма
няма го аромата на бабината гозба
... няма го и страческия глас...
С наведена глава
обърщам се и тръгвам в дъжда
без път и посока, далече
ОТ ПРАГА НА ДЯДОВАТА КЪЩА!