автор: iren5

Понякога уроците на времето
се разминават с нашите представи.
И сякаш са отрязани крилете ни,
а щастието не е наше право.
И затова на някъде отлита...
Жребият на силните се пада.
„Съдбата само силните обича,
а слабите се пържат в ада...”
Проклинайки тогава свойта слабост
по-малка ставаш все и все по-крехка.
И спираш да усещаш радост,
единствено ръката мила за утеха,
чиято помощ да те дръпне „горе”....
Но истинската помощ „Обич” се нарича.
Към себе си, а не от други хора.
С „Прости ми!”, ”Съжалявам!”,
„Благодаря!”, „Обичам те!” -
Ти всеки ден ще крачиш по- нагоре!
И крачките ще стават по-големи,
и ще престанеш да се губиш във тълпата.
Ти ще откажеш да приемаш чуждо бреме
и ще повярваш, че се случват чудесата.
И няма да доказваш, че си силна.
И няма да си мислиш че си жалка.
Доброто ще приемеш в изобилие.
А злото? То ще спи под камък...

/подарено на Цветомира/

Iren, 08,08,2016