автор: pc_indi

Лятото ми е като приказка,
като народна песен...
За онзи пишман-Илия,
за прасенцето с шапка от вестник...
Лятото ми се зазимява-
мъкне камъни , тухли
и къщата му изгрява
на сърцето в третата глуха-
да го пази от вълци,
братята си да скрие...
Лятото ми не бърза.
От шепите ми вода пие-
че има боя по ръцете,
а гърлото му пресъхва.
Носи ми вместо цвете,
даровете на влъхвите.
Лятото ми брои птици,
крушата си обира,
черпи с грозде лисиците...
Като съчка ме грабва
и в очите си ме прибира.