автор: ZAGORA

Отдавам ти се страдание
Като любовница се отдавам.
Влажен затвор е сърцето ми,
но деликатния дух заключи врати
и просекинята-мъка хлипа отвън.
Горчив е вкусът ти, страдание.
Като дъжд киселинен гори и разяжда.
Боли. Отнема блясъкът
на очите ми,кара лицето ми да сивее
и аз се затварям тъжно,
непотребна като старо списание.
Не мога да те изгоня,страдание,
не мога и да те скрия,
затова като любовница се отдавам.
Животът ми осланено крее,
но несъгласна със теб
все пак живея.