Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 471
ХуЛитери: 1
Всичко: 472

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ центъра на нищото - из дневниците на лудия дракон
раздел: Фантастика
автор: X-RAY

Бях трезв рационалист и едва прохождащ саморасляк в Гори Тилилейски. Сам, в центъра на съвършено непозната земя. Изправен срещу дипломиран манипулатор. Защо беше толкова доволен, че книгата е у мен? Давех се в собствените си мисли.
Ако можех да върна времето назад...Времето, преди да се сблъскам с този мерзавец...Времето ли казах? Ами...да, вероятно както можех да виждам напред и назад, тъй можех и да се придвижвам. Без да му мисля много-много, взех отново книгата. Затворих очи и опипах знаците по металната пластина като слепец. В началото едвам усещах релефа им, после станаха все по-осезаеми, като че ли се издигаха под пръстите ми и придобиваха обем. Аз бях само ръка, опипваща метални издутини, които растяха и я увличаха след себе си, тя се плъзгаше надолу, все по-надолу, повлече тялото ми, и накрая се намерих в средата на някаква овална, излъскана повърхност, обградена с високи около четири метра скулптури, странни, но някак познати. Станах и излязох от овала. Наоколо – обрасла с тревисти растения долина, заобиколена от хълмове. Поех нагоре, по един от тях. Когато успях да достигна върха му и разгледах отгоре фигурите, разпознах в тях знаците, гравирани върху пластината на моята книга. Късно беше да съжалявам за непредпазливостта си. Бях изпълнен с огромно удивление и любопитство. Огледах отново местността. Докъдето стигаше погледа ми – никакви жилища, никакви хора. После дочух леко свистене, което постепенно се усилваше. Присвих очи: една зелена точка бързо растеше и се приближаваше право към мен, докато не се превърна в зелен дракон. Не беше истина! Халюцинирам! Не трябваше да хващам книгата без ръкавици! Затворих очи.Но голямата зелена халюцинация кацна до мен и ме побутна с муцуната си. Помъчих се да я игнорирам. Последва второ побутване. „Аз съм си вкъщи, в хола и до мен няма никой.”Отворих очи. Бях на един хълм, незнайно къде и кога, а един оседлан дракон ме гледаше закачливо. Бръкнах в джоба си, извадих увит в станиол половин недоизяден шоколад , отчупих си две квадратчета и му подадох остатъка. Той светкавично изстреля езика си, анихилира лакомството и се облиза доволно.


Публикувано от Administrator на 04.08.2016 @ 18:49:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   X-RAY

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
332 четения | оценка няма

показвания 41111
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"В центъра на нищото - из дневниците на лудия дракон" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В центъра на нищото - из дневниците на лудия дракон
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 13.12.2016 @ 10:01:43
(Профил | Изпрати бележка)
Ако можехме да правим астрални пътувания вероятно щеше да е вълнуващо, но сигурно не сме дорасли
Поздрави и очаквам още приказки !:)