автор: tvoiapoznata

Лия остана сама с мислите си.
Влезе в трапезарията и се загледа през прозореца за дълго.
Не усети кога се е смрачило.
Не й пукаше.
Мозъкът й беше зает с последните събития. Да, беше се изложила.
Въпреки отвличането, въпреки грубата намеса на Владимир в живота й, тя не успя да се отдръпне от него.
Прояви слабост. Слабост към безспорен враг, към човека, който застрашаваше статуквото на цялата организация в България. Това беше недопустимо.
Лия усещаше, че предава паметта на Алек. Беше на ръба да се срине психически и не се съмняваше, че Владимир ще я предизвика да го направи.
Нейният любим не проявяваше милост. Дори и в любовта си бе егоист и можеше да унищожи човек. Лия не се съмняваше, че Владимир щеше да се изправи срещу нея и ще я предизвика. Скоро!
Усети го. Още преди да затвори вратата зад себе си. До сега, през всичките месеци, в които се виждаха, той не си беше позволявал да идва в дома й. Уважаваше достатъчно личното й пространство, за да не го наруши. Сега влезе като господар. Нито Олег, нито Боян, нито някой друг от хората й можеха да го спрат. Те изпитваха еднакво страх и респект към него, и всички, дори и Боян, въпреки възрастта си, изповядваха една и съща вяра. Те вярваха, че самата Лия трябва да се справи с Владимир.
Лия погледна мълчаливо към мъжа, който все още стоеше на входа и отмести поглед отново към прозореца, без да каже нищо.

Владимир се приближи до масата, тих, като пантера. Беше мрачен, по-мрачен от обичайното. Чакаше Лия да реагира. Гледаше я как събира сили да се опълчи срещу него и това още повече го огорчаваше. След всичко, което преживяха, след цялата любов, която й даде, тя все още си оставаше човек на Сергей. Тя никога нямаше да остави стария си учител. Владимир го беше оставил.
Лия дори не се обърна, когато го попита.
- Защо остави Лилия да ми каже за намеренията ти? – Владимир въздъхна тежко.
- Ти знаеше отлично какви са намеренията ми. Нищо не съм крил от теб.
- А сега? Какво криеш от мен?
- Нищо.
- Нищо? – Лия най-накрая го погледна. Владимир поклати глава в твърдо отрицание.
- Ще го убиеш ли?
- Това зависи от него.
- Не! Той няма да ти даде властта без бой.
- Не, няма.
- А, ако се опитам да му помогна? – Владимир поклати глава твърдо.
- Прекалено късно е. Няма да успееш да стигнеш на време в София. Имайки предвид, че и моите, и твоите хора ще се опитат да осуетят намеренията ти.
- Постарал си се за това, нали?
- Дал съм изрични заповеди да не мърдаш от Варна.
- Не ме интересува какви заповеди си дал на копоите си.
- В момента си афектирана. Не те интересува почти нищо. – Лия за миг се промени, замени студеното спокойствие с бяс, който не се опита да прикрие. Скочи срещу Владимир и се облегна с две ръце на масата, на сантиметри от лицето му. Той не трепна, но се появиха опасни пламъчета в очите му.
- Интересува ме! – Просъска Лия. – Много ме интересува живота на Сергей.
- Той не трябва да е твоя грижа. Сергей е достатъчно добър боец, за да се грижи сам за себе си. – Владимир овладя гласа си, но бавно започваше да побеснява. Ревнуваше и не можеше да го крие. Ревнуваше, че Лия се застъпва така саможертвено за Сергей. Това беше малка слабост и Лия я усети на мига. Тя се възползва веднага, погледна го жестоко и се усмихна.
- Кажи ми нещо, Владимир. Как ще се почувстваш, ако се изправя срещу теб там?
- Не смей да ме изнудваш! – Просъска Владимир злобно.
- Защо? Аз съм законната наследница на бизнеса на Марк и Алек и ти го знаеш.
- Спри!
- Не! – кресна Лия, като внимаваше да запази разстояние, пък било то и малко, помежду им. – Трябваше да си ме опознал до сега. Не се отказвам, Влад! И не ти давам нищо мое! – В следващия момент, за части от секундата, Владимир се спусна и издърпа Лия до себе си. Заклещи я в силните си ръце и я целуна почти жестоко. Лия успя да се откъсне от него, но залитна назад, останала без сили, и се препъна. Той продължи да я гледа свирепо.
- Забравяш нещо, усойнице! – Тя го погледна сърдито. – Ти вече ми даде нещо твое.
- Майната ти!
- Не! Майната на миналото ти! Няма да позволя да ми се изплъзнеш. И няма да позволя да се намесиш във войната ми със Сергей!
- Ами спри ме тогава!
Лия излезе от стаята бясно, преди да чуе коментара му. Владимир се замисли. Нещата се усложниха изключително много. Не можеше да я спре. И не, защото малката беше горделива, или неразумна. Не! Лия обичаше Сергей прекалено много. Беше лоялна, беше привързана към грубия мъж. Това беше връзка, която Владимир не можеше да пребори.
Той се изправи тежко от стола и се отправи към изхода. Нямаше вече работа във Варна. Време беше да излезе на сцената. Щеше да постави веднъж за винаги Сергей на мястото му и после щеше да се оправи с нея.
Намери Лия, застанала на верандата с Боян, бяха заобиколени от хората на Владимир. Но първото, което Владимир забеляза беше спокойното й изражение. След това си даде сметка защо е толкова спокойна. Не е възможно само Боян да е около нея. Беше се обезопасила по някакъв начин. А Владимир не искаше да я дразни повече. Веднага направи жест на шефа на своята охрана.
- Иван! Отдръпнете се! - В следващия момент седем от мъжете наоколо заотстъпваха назад. Лия погледна студено Владимир. Той й заповяда остро.
- Не забравяй какво ти казах! Стой настрана! – Лия не го удостои с отговор. Обърна се и се отдалечи.
Владимир забеляза Майк, който се приближаваше от вътрешността на къщата. Отправи се да поговори с него. Майк не беше по-дружелюбен от останалите, но имаше забележителен усет към логиката и беше разумен. Той поне можеше да го изслуша.
Майк го изчака търпеливо на мястото си. Владимир отпрати и останалите си хора, и запали две цигари. Подаде едната на мъжа. Той я пое без коментар. Владимир го погледна остро.
- Шефката ти се готви за път?
- Очаквахме го. – Владимир се усмихна на това. Майк поклати глава тъжно и продължи. – Все пак колко можеше да я залъгваш тук?
- Не достатъчно.
- Като и да е. Картите вече са на масата.
- Просто я забави достатъчно, Майк. Мястото й не е в София. Не още.
- Не мога.
- Можеш. Ако искаш.
- Тя ми е шефка, както сам подчерта. Ти имаш повече власт над решенията й.
- Достатъчно я защитавах. – Майк го погледна тъжно.
- И какво? Това ли беше? Поигра си с нея и сега я оставяш да си троши главата? – В момента, в който изрече тази глупост, Майк разбра, че е минал границата. Владимир изстина пред погледа му, хвърли цигарата и го погледна с потъмнели от злоба очи.
- В този момент дишаш само, защото си важен за Лия. Дано го съзнаваш. – Майк преглътна трудно. Успя да кимне пред погледа на Владимир. Разбира се, че го съзнаваше. Сега, когато гледаше жестокото лице на Владимир, го съзнаваше повече от всякога. Майк се примири и промърмори.
- Не мога да я спра. Няма да ми позволи.
- Намери начин! – Владимир го остави сам, извика хората си и се качи в джипа, без да се спре.
А Майк стоеше сломен. Как можеше да защити Лия? Подозираше, че нещата са стигнали вече прекалено далеч. Надали някой можеше да я вразуми.
....................................................................................................................................
Не, никой не можеше. Сам се убеди в това, когато прекрачи прага на къщата след половин час. Лия и Боян се бяха върнали и малката му приятелка беше в стихията си. Малкото самообладание, което беше запазила за срещата си с Владимир, се беше стопило. Лия беснееше. Беше толкова огорчена, ядосана на себе си, че тялото й трепереше. Боян я гледаше мрачно и слушаше внимателно тирадата й. Майк усети, че влиза по средата на някакъв разгорещен спор. Лия се беше изправила срещу Боян и го гледаше открито в очите.
- Слушай ме внимателно! И двамата знаем, че съм права.
- Може и да си права, но рискът е прекалено голям. – не отстъпваше Боян.
- Какъв риск, по дяволите? Владимир сигурно вече пътува за София. Той е достатъчно зает с нападението срещу Сергей. Там е мобилизирал цялото си внимание. За какво му е да остава хора срещу мен?
- Не е ли очевидно? – Боян беше отчаян. Лия се беше развилняла и приличаше на Лори повече от всякога. Боян си даваше сметка с огромно съжаления, че в момента тя е много повече като майка си и съвсем не като разумния си баща. Лия беше буйна, дръзка, решителна и, за негов най-голям ужас, залагаше на хазарта. Не, този номер нямаше да мине пред Владимир. Боян се опита да внесе малко разум в спора.
- Владимир беше ясен, момиче. Ще те смачка, ако излезеш от Варна. А знаеш, че ти винаги си обект на неговото специално внимание. Няма да те изпусне, само защото на теб ти се иска така. Оставил е достатъчно хора, за да осуети намеренията ти. И ще успее, защото е брилянтен стратег. Чуй ме! Ще те спре да заминеш! – Лия млъкна, но само за момент. Беше си изтървала нервите, а това не помагаше в ситуацията. Погледна Боян и започна с по-благ тон.
- Тъпчем на едно място, Бояне. И стигаме до едни и същи изводи. Замисли се. Владимир е оставил част от хората си да ме пазят, нали? – Боян кимна подозрително. И тя продължи. – Но за да ме спрат, трябва да ме открият първо. А как най-трудно ще ме открият? Като не привличам внимание. И как мога да не привлека внимание? Като се измъкна сама.
- Не! – Боян клатеше глава вече ядосан. – Не можеш да ми го причиниш. Животът ми зависи от твоето благополучие.
- Бояне престани! Владимир няма да ми навреди.
- Не бъди толкова сигурна. Може да те нарани много жестоко и да не посяга на живота ти.
- И как, скъпи?
- Просто следващия път няма да те върне при нас. – И Лия, и Боян се обърнаха рязко към вратата. Майк ги гледаше с мрачен поглед. Беше чул достатъчно. Беше му призляло и разбираше много добре смущението на Боян. Той също не можеше да остави Лия да рискува толкова.
Сега се приближи бавно до масата и седна уморено на стола. Беше сломен. Лия още гледаше твърдо, но сякаш и у нея нещо се пречупи при вида на отчаяния й приятел. Но, не, тя нямаше да отстъпи.
- Сергей има нужда от помощ, Майк.
- Сергей лично ограничи достъпа ти до София.
- Не може да ме предпази. И точно, защото спя с Владимир, сега трябва да съм до него.
- И от кога се превърна в Ангел-пазител?
- Не съм Ангел-пазител.
- Тогава остави професионалистите да се бият честно и почтено. Не се меси!
- Там е работата, Майк. Владимир не се бие честно. Той играе винаги за победа. Не подбира средствата и ти го знаеш.
- Лия!
- Какво? И аз съм професионалист. Не завърших ли школата с отличие? По дяволите, Майк, бях дори по-добра от теб на изпита.
- Знам, момиче.
- Знаеш! Тогава защо ме спираш? Никога не съм била наивна, не съм действала прибързано и необмислено. Никога не съм рискувала живота си. Знам много добре какво е да носиш тежкото бреме на наследството. Знам колко съм значима за школата жива. И винаги съм търпяла всичко това мълчаливо. Но не сега. Майк! Не и за сметка на Сергей! - Майк все повече потъваше. Ставаше му невъзможно да я слуша. Но тя не спираше.
- Знам, че не съм толкова добра, колкото е Владимир. Но той ме обича. Колкото и да е твърд, той ще се поколебае. За секунда, но ще ми е достатъчна. Ще дам предимство на Сергей, което само аз мога да му дам. Пък после? Ако ще и да изчезна от този свят. Завинаги!
- Лия! Ужасна си!
- Но съм права.
- Не, не си права! – Боян се обади ядосано. – Ако си решена да се включиш, а ние всички знаем, че си решена, тогава се включи с цялата си сила.
- И защо? Те ще ни спрат още на входа. Ще ми отрежат всяка възможност да се добера до София. Това не е добър план. Дори и да надвием хората на Владимир, ще ни отнеме време, а ние нямаме такова.
- Нали и аз това ти казвам.
- Край! – Лия се изнерви. – Заминавам сама. Сам сама. А вие ще ме покривате. – жената въздъхна. – Два часа, Бояне. Само за това те моля. После ще ме стигнете.
- Аз ще отида с нея.
- Майк, ще те следят. Не става.
- Тогава ще ги заблудим.
- Как?
- Ще ги атакуваме внезапно. Това ще ги обърка.
- Така ли?
- Те няма да знаят какво става. Ще ги объркаме, ще внесем достатъчно смут, за да знаят, че се защитаваме от тях. Ще очакват да защитаваме теб.
- И няма да очакват аз да се измъкна.
- Не са толкова умни. Но аз идвам. Не ме интересува.
- Добре, Майк, ще го измислим. – Лия беше уморена, Боян вече мислеше трескаво. С Майк започнаха да обсъждат стратегията. Лия се възползва от ситуацията и излезе за глътка чист въздух.
Беше късно през нощта. Въздухът беше хладен. Лия замръзна. Но това й се отрази добре. Погледна си часовника. Минаваше два часа. Извади телефона, който Владимир й беше подарил и набра номера му. Той вдигна веднага.
- Има ли проблем, Лия? – Да, гласът му беше студен, но тя знаеше, че е напрегнат, по свой си начин.
- Нареди ми да стоя настрана. Грубо и безкомпромисно. И дори не попита как ще се възстановя след подобна трагедия.
- Няма да те оставя. Знаеш го.
- И ще виждам в теб всеки път убиецът на моя учител. – Владимир замълча за миг. Миг, който се стори на Лия цяла вечност. След това проговори със същия студен и овладян глас.
- Веднъж ти казах, малката. Познавам те отлично. Ти не обичаш мелодрамата, Не. Не ми пробутвай тия номера, няма да успееш. Да, аз съм жесток и егоист. И с такъв човек ще прекараш остатъка от живота си. Започвай да свикваш с това и не се меси в бизнеса ми!
- Майната ти, Влад. Сергей не е само бизнес. – Владимир отново се забави с отговора. Накрая промърмори меко.
- Питам се, дали някога ще държиш и на моя живот толкова много, малката.
- Аз държа на живота ти. – Лия се поколеба. – Понякога. – Владимир избухна в смях.
- Жестока си, Лия. Не го вярваш, но си много по-жестока от мен. Играеш си със съдбите на хората, доставя ти удоволствие да го правиш. Обичаш само себе си и най-близките си. Всички други сме само оръжия в безчувствената ти игра. Но аз те обичам. Независимо колко ме нараняваш и колко още ще ме нараниш. Аз ти се заклех. Ти ще бъдеш добре. Запомни го! След всичко това ти ще се възстановиш и ще станеш по-силна от всякога. – Владимир прекъсна връзката.
Лия постоя втрещена за секунда. Беше грешка да му звъни. Знаеше го. На Владимир не му трябваше армия, за да я разтърси и сломи. Той много лесно можеше да я накара да се съмнява в действията си. Погледна със съжаление телефона. Остави го на земята и се отправи към къщата.
..................................................................................................................................
Майк караше с бясна скорост през нощта по магистралата за София. Не смееше да проговори на Лия. Тя не се беше пречупила, но нещо се беше случило. Лия беше толкова отнесена, неестествена, дори. Сякаш не беше в съзнание, не беше на този свят.
Спокойствието й направо плашеше Майк. Лия беше подстригала красивата си коса, точно преди да тръгнат. Без да каже и думичка. Беше я оставила на къса черта. Носеше черна блуза и черни дънки. Беше съсредоточила цялото внимание върху чистенето на револвера си. Части от него се търкаляха в краката й.
Изведнъж рязко вдигна глава и погледна компютъра на колата.
- Наближаваме Стара Загора.
- Да. – съгласи се Майк.
- Трябва да се обадя на Сергей.
- Обади се.
- Майк! Дай ми телефона му. – Сопна се Лия. Майк измъкна мобилния, мърморейки. Знаеше, че на Лия й беше забранен достъпа до София. С тази забрана не й бяха дали и новите секретни телефони за връзка. Искаха да я изолират. И почти бяха успели. Лия вече набираше номера на Сергей. Той вдигна почти веднага.
- Майк?
- Не, Сергей. Не е Майк.
- За Бога, момиче. – Сергей беше потресен.
- И ако обичаш, прибери ноктите си. Вече е късно да ме предупреждаваш.
- Да те предупреждавам? Щеше ми се Владимир да не те беше върнал от Турция, вярваш ли ми?
- Не ти вярвам.
- Не трябва да си тук, Лия. – Сергей беше огорчен.
- Късно е.
- Кога ще започнеш да изпълняваш заповеди, момиче? По дяволите! Казах ти, че от теб войник не става.
- Вече не съм част от организацията ви, забрави ли?
- Да можеше наистина да стоиш настрана. Щеше да ни е толкова по-лесно на всички ни.
- Ще видим тая работа.
- Да, ще доживеем ли да я видим?
- Сергей, не се шегувай с живота.
- Мислиш си, че се шегувам ли?
- Нападна ли ви?
- Постоянно. От една седмица ни атакува и вече затягат кръга.
- Командвал е от разстояние. Владимир пътува към София едва днес.
- Прекрасно. Появи се и самия принц.
- Не съм сигурна, че ще го изпреваря.
- Смяташ да се изправиш срещу него ли?
- Да.
- Наивно и глупаво е. Не го карай да избира, Лия!
- Оооо, няма да го карам. Повярвай ми! Няма да му дам никакъв избор.
- Лия, за Бога. Мисли за собственото си бъдеще.
- Това не е разговор за телефона. Не и сега. На половин час път съм от Стара Загора. Предупреди хората си, ако обичаш.
- Трябва ли ти ескорт.
- Не, само с Майк съм. За сега никой не ме е надушил. Искам така да си остане.
- А ако те надушат?
- Боян ще ме предупреди. Но мисля, че вече е късо.
- Не знам. Владимир има хора навсякъде.
- А аз съм потайна като мишка.
- В това не се съмнявам.
- Ако се наложи ще поискам подкрепление, Сергей, обещавам.
- Добре.
- От къде ще мога да мина?
- През Академията? Сигурен съм, че Андрю ще те посрещне особено горещо.
- Нали няма достъп до нея?
- Ще го отменя на секундата.
- А и вече не завися от контрола на Андрю.
- Че кога си зависила от нашия контрол? – Лия се усмихна и прекъсна връзката. Майк я погледна.
- Как е положението? – Лия се зае отново с пистолета си.
- Нападат ги. Постоянно. Ще стане по-страшно, Майк. Познавам Владимир. Решил е да сложи край на всичко това.
- Да. И ще е скоро. Но Сергей са подготвени, малката.
- Надявам се. – Повече не си проговориха. Имаха още два часа до София и Лия отново се затвори в мислите си.
Отказа се да минават през Академията. Не искаше да действа по план, защото знаеше, че Владимир няма да го направи. Ако е решила да си играе с него, трябваше да е много умна. Поставяше на карта не само своя живот.
През последните няколко часа нещо не й даваше мира. Напрегна мозъкът си. Отново. Не само Владимир я познаваше до болка. Не, тя също можеше да разчита плановете му. И какво й казваше той през цялото време? На всичките им срещи? Че ще премахне Сергей! Не поста, не организацията, не каналите му..., а Сергей. Владимир наистина щеше да убие ментора си. И понеже вече са в открит конфликт, Владимир щеше да използва хората си за да отвлекат вниманието на Сергей и щеше да го нападне сам.
- По дяволите! – Изпсува ядно Лия.
- Какво?
- Играл си е с мен. През цялото време си е играл с мен.
- Владимир?
- Остави!
Следващите два часа бяха най-дългите в живота й. Вече не можеше и дума да става за отклонение от маршрута. Трябваше да се доберат до къщата на Сергей. Лия не се съмняваше, че Владимир вече е уведомен за бягството й. Надяваше се да е достатъчно зает, за да не се занимава с нея. Защото единственото, на което можеше да разчита бе изненадата. Боян беше тръгнал след тях. Щеше да дойде направо при Сергей.

Когато стигнаха пред входа на огромната къща в полите на Витоша, Лия изхвърча от джипа почти в движение. Открита и незащитена, тя се изправи пред охраната на Сергей. Петимата я гледаха стреснато. Беше пет часа сутринта. Познаваха я и не я очакваха. Поколебаха се само за миг, но когато и Майк се изправи застрашително до нея, отстъпиха мълчаливо.
Лия се спусна към вътрешността на къщата. Размина се с още охрана. Отвори входната врата и се озова в обширната трапезария.
- Сергей! – Викна пронизително. Сергей се появи сащисан след секунди.
- Нали щеше да ходиш в Академията?
- Не, ти каза, че ще ходя в Академията!
- Какво правиш тук, по дяволите?
- Сергей, той ще те убие.
- Разбира се, поне ще се опита.
- Не! Ще дойде тук. Сам. Скоро. – Сергей замръзна по средата на стълбите. Трябваше му по-малко от секунда, за да разбере какво му казва Лия.
- Не си сигурна.
- Не, не съм. Но го познавам. Не може да те изненада в директен сблъсък. Все още си по-добър от него. Ще разчита на изненадата. – Сергей вече слизаше по стълбите. Беше сломен.
- Значи ще го направи. Не вярвах да стигне толкова далеч.
- Това е единствения начин.
- Да, може би си права, или аз остарявам вече. – Лия гледаше Сергей тъжно. Знаеше, че обича Владимир като син. Виждаше как великия и непоколебим войн се отказва пред очите й.
- Не! – Тя кресна вбесена. – Той ще умре! Ти ще живееш! - Сергей сякаш не я чуваше.
- Ти не трябва да си тук.
- Няма да му позволя да ти навреди.
- Няма да ти прости това, Лия. Не и това. Не трябваше да заставаш между двама ни. Ще изгориш и в двата случая.
- Не! – Викна по-силно Лия. – Ти...- тогава ги чу. Изстрелите. Някой стреляше навън. Владимир се беше появил. Сергей възвърна самообладанието си, хвана рамото на Лия и заповяда.
- Няма да мърдаш от тук!
- Аз...
- Да не си мръднала! Не искам да те виждам по средата на престрелката. Ясен ли съм? – Лия мълчеше упорито. Сергей стисна рамото й болезнено. – Ясен ли съм?
- Да! – Отговори злобно Лия. Сергей отпусна хватката си. Провери пистолета на Лия, върна й го и се отправи към двора. На самия вход се обърна отново към жената.
- Предупреди ме, малката. Това е достатъчно. – И излезе.
На Лия й трябваха точно пет секунди за да го последва. Не, не излезе през главния вход. Извърна се и се стрелна към задния. След малко вече анализираше ситуацията. Докато беше разговарял а със Сергей, Майк се беше постарал да мобилизира охраната му. Владимир загуби момента на изненадата. И това можеше ако не да го вбеси, то поне да го разконцентрира.
Лия го търсеше с див поглед. Нямаше шанс да го види. Може и да бе изгубил битката, но войната едва сега започваше. А Владимир бе отличен войник. Лия виждаше само, че си е довел подкрепление. Започна да търси с поглед Сергей. Разпозна го и запълзя към него.

Владимир се плъзна по-плътно до стената на сградата. Момента на изненадата се беше провалил, но това нямаше значение. Песента на Сергей беше изпята и нищо вече нямаше да го спаси. Започна методично да унищожава хората му като се прикри добре. Щеше да изчака Сергей да се изтощи и да остане без подкрепление, и щеше да нанесе последния удар. После щеше да се замисля кой беше предугадил намеренията му и беше провалил плана му.
Стрелбата се проточи. Хората на Сергей бяха добри. Владимир се свърза по радиостанцията с Николай Саракашвили.
- Прати ми още хора в щаба на Сергей. Притиснал съм го. Вече няма нужда да атакувате другите обекти.
- Разбрах. – каза Николай. – До петнадесет минути сме при теб. – Владимир прекъсна връзката и насочи вниманието си отново към стрелбата.
Уби още един човек от охраната на Сергей. Изстрелите му бяха точни и смъртоносни. Затърси с поглед Сергей, не можеше да го открие. Изтегли се назад само за да смени позицията си. Заобиколи сградата, зареди револвера си и се показа леко. Нямаше видимост. Изчака малко за да се ориентира по изстрелите, легна по корем и започна да се плъзга към мястото на стрелбата.
Скоро го откри.
Сергей беше приклекнал зад едно по-дебело дърво и стреляше през рамото си. Едната му ръка беше странно отпусната. Беше ранен, помисли си за секунда Владимир, и в следващата вече го доближаваше уверено. Беше успял да премахне повечето от хората му, С малкото останали щяха да се справят двете му момчета.
Сергей го беше забелязал и беше престанал да стреля. Сега го чакаше спокойно и примирено. Владимир стигна до него необезпокояван. Изправи се пред ментора си и го изгледа със студен поглед. Сергей погледна нагоре и се усмихна уморено.
- Браво. Ученикът надмина учителя си. – Владимир продължаваше да го гледа с поглед, лишен от емоция.
- Не знаеш кога да се оттеглиш, Сергей! – Сергей все още се усмихваше.
- О, знам, Владимир. Много добре знам!
Последва изстрел.
Един.
Владимир се обърна и се свлече на земята. Лия се подаде от фасадата, където се криеше, гледайки го с безжизнени очи. По-ярко виолетови от най-виолетовото, което беше виждал. Приближи се до него и се свлече до тялото му.
- Косата ти... – Това бяха последните му думи. Усети някакво суетене около тях, но нямаше сили да мисли. Лия все така го гледаше тъжна и много красива.
..............................................................................................................................
Лия не можеше да реагира. Нещо в нея се беше прекършило. Безвъзвратно.
Стоеше вкаменена и гледаше безжизненото тяло на Владимир. Не смееше да го докосне, да го целуне за последно...Стискаше здраво пистолета в едната си ръка. Не чуваше нищо и никого.
Някой май казваше нещо? На нея ли говореше?
В следващия момент усети, че лицето й гори. Огледа се объркано. Майк я гледаше разтревожено. Беше й ударил плесница. Не, тя не можеше да го слуша.
Защо не я оставеха на мира? Тук. До Владимир.
В следващия момент две здрави ръце я изтръгнаха от тялото на Владимир и буквално я понесоха на безопасно място. Отново чуваше да свистят куршуми. Не знаеха ли? Нямаше смисъл. Всичко беше свършило. Владимир беше мъртъв.

ЕДИН МЕСЕЦ ПО-КЪСНО
Лилия се спусна към трапезарията в къщата на Марк. Всички бяха събрани тук. Тя идваше последна.
Нейтън пушеше в градината с Майк и Бранко. Олег и Боян бяха отишли да проверят охраната.
Лилия беше успяла да се върне преди три дни. Беше посетила Сергей, той се възстановяваше бързо. Единствената и главна тревога на всички в момента бе малката Лия.
Тя се беше сринала. След нападението.
Майк успя да изтегли нея и Сергей, малко преди хората на Владимир да залеят щаба. Бяха я довели директно в къщата на Марк. Мери трябваше да се погрижи за нея. От тогава Лия не беше изрекла и една думичка. Не беше проляла и една сълза. Беше като робот. Ставаше в осем, ядеше, разхождаше се, лягаше в девет вечерта и нищо повече. Мери беше търпелива. Говореше й, носеше й храна, решеше все още късата й коса.
Мъжете, обаче, не разбираха това състояние. Бяха уплашени до смърт. Не смееха да мръднат от къщата. Пазеха я, въпреки, че вече нямаше кой да я нарани.
Не, те всички чакаха Лия сама да си посегне и това беше достатъчно да ги държи будни, и нащрек денонощно.
Бяха безпомощни и тревожни. Движиха се тихо из къщата, въпреки, че Лия не го забелязваше, говореха тихо, сякаш бяха на погребение.
Лилия ги завари по-объркани от всякога. Мери беше тази, която първа забеляза новодошлата. Тя се спусна към нея, малко прекалено бодро.
- Добре дошла, Лил.
- Здравей Мери. Лия стана ли?
- Да, в хола е.
- Искам да поговоря с нея. Насаме.
- Добре. Ще кажа на момчетата да не ви безпокоят. – Лилия се усмихна уморено и потупа мълчаливо Нейтън и Майк, докато минаваше покрай тях.
Намери дъщеря си облегната на големия прозорец, загледана в нищото. Сега вече Лилия се уплаши сериозно. Беше чула достатъчно коментари на събитията, беше прочела много от неизказаното. Но да види момичето си лично? Това беше жестоко.
Лия се беше смалила. Беше отслабнала още преди месеци, но сега буквално се топеше. Кожата й беше изгубила цвета си, очите й бяха покрити с огромни тъмни кръгове. Не светеха. Косите й , прекрасните й коси, ги нямаше. Погледна майка си и това беше най-страшния поглед, който Лилия беше срещала.
Лия беше мъртва. Беше си отишла с Владимир и сега само тялото й стоеше пред стъписаната жена.
Лилия тръгна бавно към дъщеря си. Не искаше да я уплаши.
- Знам какво е станало, малката. Направила си каквото трябва. Сергей е добре. Всички сме добре и в безопасност. – Лия се усмихна едва, но усмивката й бе жестока. Лилия продължи. – Трябваше да го убиеш. Владимир беше заплаха. Ще го преживееш. С времето.
- Мислиш ли? – Лилия спря на място. Едвам различи думите на дъщеря си. Бяха като далечен шепот. Лия нямаше глас. И говореше с толкова болка и сарказъм. Това, майка й различи с безпогрешен инстинкт. Ставаше опасно. Лилия най-добре го знаеше. Доближи бързо дъщеря си и хвана раменете й с две ръце.
- Чуй ме, момиче! – Заговори й твърдо и отчетливо. – Ти вече няма какво да губиш. По-силна си от това. Ти ще се оправиш! Ще се изправиш на краката си и ще продължиш. Защото си Лори.
- За Бога! – Просъска Лия. – Не направих ли достатъчно? В името на Алек, в името на наследството си? Не дадох ли достатъчно кръвнина? – Лилия прегърна силно момичето. След няколко минути Лия продължи с по-овладян глас.
- Искам да замина. Отивам в Турция. В къщата, която той ми подари. И ти заявявам, не искам да взимам нищо със себе си от тук. Задръж Майк, Боян, Олег и Бранко. Задръж ги. Заминавам сама. – Лия се откъсна от майка си и напусна тихо стаята.
Лилия се облегна на стената.
Само след секунда пред нея изникнаха Майк и Нейтън. Не разчете нищо по лицата им, но знаеше какъв ад е в душите им. Нима не бе с всички така?
Та те бяха много по-корави хора от малката, бяха срещали смъртта многократно. Бяха убивали жестоко, бяха измъчвали хора, бяха...Лилия докосна бузите си, бяха мокри. Плачеше.
Не знаеше защо този товар трябваше да поеме Лия, не знаеше как малката е още жива. И, Господ й беше свидетел, не знаеше как ще се справят с тая ситуация.
Нейтън не издържа и попита.
- Ще се оправи ли?
- Не знам, Нейт, наистина не знам. – В този момент в стаята влезе и Андрю.
- Ще се оправи след време – промърмори той. – Ти се оправи. – Лилия го изгледа стреснато.
- Ти и Сергей бяхте свидетели през какво минах след смъртта на Алек. Тя няма да издържи, Андрю. Не е убиец. Винаги е била толкова добра и разумна.
- Винаги е можела да оцелява. Не я подценявай и не се поддавай на страха си.
- Да я подценявам? Аз се превърнах в черен убиец. Имах кого да убивам. Имах враг, към който да насоча отмъщението си, който да мразя...Лия! Уби човека, в който е влюбена. Хладнокръвно. И сега съзнава с брилянтна точност какво е направила. О, Андрю, и тя има нужда да мрази. И ще намрази себе си!
- Тя не само е разумна, Лилия. Тя е по-практична от майка си. Може да се намрази, но няма да се саморазруши. – Андрю се приближи бързо до Лилия и я прегърна нежно. Лилия го погледна плачеща.
- Андрю. Тя уби Владимир!
- Знам, мила, знам. Да се надяваме, че нашата любов ще й помогне да се съвземе.
- След време. – Обади се и Нейтън.
- Да. – Съгласи се Андрю – След време. – Лилия скри отново глава в раменете на стария си приятел. След това промърмори.
- Иска да замине за Турция.
- Може би така е по-добре. Има нужда да се откъсне от нас, за да превъзмогне случката.
- Иска да остави момчетата тук. Всички.
- Предлагам ти да изпълниш желанието й. В края на краищата тя доказа, че може да се пази сама. Да не говорим, че опази всички ни.
- Да. – Лилия се усмихна. – Прав си. Просто ме е страх. Андрю, много ме е страх.
- И мен, малката. Но не можем да направим нищо. – Лилия въздъхна тежко. Освободи се от прегръдката на Андрю кимна.
- Обади се на всички. Искам съвет в Турция. Неутрален.
- Добре. – Кимна Андрю и излезе. Нейтън и Майк го последваха.
Лилия остана сама с мислите си. По-самотна от всякога.