Отивам си заедно със лятото...
Окъпана в пясък и сънища.
С морета в очите.
И пътища
по мокрите длани разплетени.
Аз тръгвам без чанта,
претъпкана с нечии вечни истории.
Със счупен часовник. Невидима.
А ти наречи ме отсъствие.
Но не от света. А от себе си.
Аз вече съм бегла представа
За бивша русалка и вещица.
И сложна система от истини –
Но чужди на моята истина.