автор: tvoiapoznata

След един ден три черни джипа се движеха с 200 километра в час по магистралата към София. Лия се намираше в първия, с Боян. Бяха сами. Охраната беше разпределена в следващите го два джипа.
Лия беше мрачна от сутринта. Пожела сама да шофира и Боян я остави. Всички знаеха за страстта й към високите скорости. Оставаше по-малко от час до крайната им цел и Лия започваше да се изнервя. Боян я погледна изпитателно. Беше недоволен.
- Не отиваш на заколение. Можеш да се успокоиш малко.
- Спокойна съм.
- Виждам.
- Няма нужда от сарказъм. Знам точно къде отивам. И не разполагам с достатъчно информация да се явя на тази среща.
- Ти не пожела да те информираме.
- Знам. Имах нужда от малко спокойствие.
- Осем месеца, Лия, това не е малко спокойствие. Това е половин живот.
- Добре де. Да кажем, че разчитах прекалено много на вашия професионализъм и на това, че ще се справите сами. Сгреших ли?
- Не е там въпросът. Зарови се като щраус. Не трябва да разчиташ на никого, освен на самата себе си. Не и ако ще се изправяш срещу Владимир.
- Няма да се изправям срещу Владимир.
- А той няма да изчезне от картата на света само, защото отказваш да го приемеш. Освен това те познавам, малката. Трудно ще се въздържиш и ще стоиш настрана от проблемите.
- Добре. – Лия се предаде. – Кажи ми какво знаеш за Владимир? И какво си мислиш, че ще предприема? – Боян се замисли само за миг. той трябваше внимателно да формулира отговора. Въпросът беше прекалено сериозен и това, че Лия се криеше от реалните проблеми наистина го беше вбесило. Той, разбира се, нямаше да си го изкара на момичето. Все още говореше разумно и обрано, като военен.
- Владимир буквално изчезна от картата на света. Не сме чули нищо за човека, откакто те остави в Турция. За бизнеса му? Това е друг въпрос. Върти бизнеса си доста активно. И сега, когато се измести от Турция, почти никой не иска да му се бърка в делата. Конкурентите му се страхуват от него.
- Разбира се. Бях свидетел на това. Забрави ли?
- По последни данни е заминал от централна Европа и се е преместил в Русия.
- Какво? Как в Русия? Нали не искаше да има нищо общо с наследството си?
- И кога го е заявявал? – Лия се замисли. Да, той реално никога не се е отказвал от наследството си. Владимир изобщо не го споменаваше, което не отговаряше на въпроса какви са били истинските му намерения. Боян продължи.
- Освен това, той е руснак, Лия. Не чеченец, като баща си, а руснак. Така, че там ще бъде добре приет и той, и парите му, и оръжията, които носи от Близкия Изток.
- Продължава да се занимава с това.
- Да, монополист е в трафика на оръжия.
- Наркотици?
- Нещо и той се дърпа, като майка ти.
- Тероризъм?
- В никакъв случай. Достатъчно е умен, за да не се замесва в емоционални каузи.
- И от къде, по дяволите, знаете всичко това, като нямате връзка с него?
- От разузнавателната ни мрежа. Той може да не действа директно, но има посредници.
- Засилил е позициите си.
- Лия, ситуацията е много по-зле. В Русия е недосегаем. А Русия е огромен пазар.
- И защо така?
- Защото Руснаците са странни хора. Не допускат външна намеса много, много.
- А той е земляк.
- Той е земляк. – Усмихна се Боян.
- А Лилия? Все пак доста помогна на правителството им с чеченския проблем.
- Лилия категорично отказва да се намесва в бизнеса на Владимир в Русия.
- И той го приема?
- Подозирам, че и двамата предпочитат да не се засичат много.
- Да, имат лошо минало.
- По-скоро се притесняват от идеята за общо бъдеше. – Лия се засмя горчиво.
- По всеобщо мнение такова няма да имат. И Андрю, и Сергей, и Владимир се постараха доста в тази насока. Подозирам, че и ти си допринесъл за това да ме откъснете, Бояне!
- Нямаш абсолютно никакви основания да ме намесваш в това. Верен съм ти до гроб и ти го знаеш.
- Да, извинявай! Язвителна съм напоследък. – Лия му вярваше, сама не знаеше защо го нападна.
- Както и да е! Лилия и Владимир? Не от бъдещето си трябва да се страхуват, а от теб!
- Няма да предприема нищо!
- Така говориш. Ами ако те предизвика? – Лия въздъхна тежко, Боян продължи. – За сега за всички е най-удобно Лилия и Владимир да не се засичат и да използват теб, като причина да не се дразнят.
- И ще е така, докато не взема страна. – Боян я изгледа озадачено. Тя въздъхна отново. – Не се безпокой. Сам каза, че Владимир се стреми да ме държи настрана. Мен и цяла България.
- Именно. Стреми се. Както се стремеше да не те разделя с Дани.
- Доста трябва да ти е паднал в очите.
- Да кажем, че Дани беше точно момче.
- А Владимир е дяволски арогантен.
- Един от многото му недостатъци. Но е факт, че не мога да се боря с него. Нито пък ти. – Натърти Боян. Лия се засмя, вече по-леко.
- Няма и да опитвам. Но ти обещавам. Ако отново ме нарани, или се намеси в моя бизнес, или личния ми живот? Кълна ти се! Никой и нищо няма да ме спре да се изправя срещу него. Сам си даваш сметка, че съм по-добра отпреди години.
- Давам си сметка.
- Няма да служа отново като разменна монета между майка ми и Владимир.
- Лилия се опитва просто да те предпази.
- Вече мога да се пазя и сама.
- Знам, както и знам за какво се готвиш. Колкото и да го отричаш, ти, госпожице, не тренираш, като луда, само за разтуха. Искам да не те предизвикат. Но се опасявам, че самата поява на Владимир ще ти е достатъчна да се подпалиш. Таиш прекалено голяма злоба, Лия, а никой от нас не те е учил на това.
- Знам.
- Загубата на контрол е смъртоносна.
- Няма да загубя контрол. – Боян поклати глава.
- Хвърляй, колкото искаш прах в очите ми, аз ще съм нащрек. Ще те пазя, ако трябва и от теб, самата. Защото това ми е работата.
- Знам, Бояне. И те уважавам за това. И за това съм толкова искрена с теб.
Лия стисна ръката на Боян за секунда и се съсредоточи върху пътя. Повече не проговориха.
Стигнаха Академията в ранния следобед. Лия паркира джипа и се отправи към главната сграда. Боян я следваше плътно. Докато стигнат до входа, и другите от охраната се бяха присъединили към тях. Лилия излезе да посрещне дъщеря си. Остана учудена и не се опита да прикрие възхищението си.
Лия се беше променила. Имаше тялото на боец. силна и заякнала. Дългата й разпиляна коса отдавна беше подстригана в модна прическа, отново не много къса, но значително по-прибрана.
Жената беше изоставила трагично модните си дрехи, които толкова обичаше, и сега се придържаше към елегантен, спортен стил. Панталоните й в цвят каки бяха с ниска талия, черният й потник - прав и дълъг. Носеше бейзболна шапка, също в цвят каки. Имаше само балсам на устните и това й беше достатъчно.
Но най-голямата промяна се усещаше в поведението й. Лия крачеше бодро със скъпите си маратонки, а до нея чинно маршируваха петима от личните й главорези, и петимата, поне с две глави по-високи от нея.
Но тя ги надминаваше. Движеше се с такава грациозност и арогантност, сякаш света й принадлежеше.
Лилия не се сдържа и се усмихна широко.
- Прекрасна промяна, госпожице Лори! – Лия отговори на усмивката на майка си.
- Благодаря! Морския климат ми се отрази добре.
- Имах си аз – Лилия прегърна дъщеря си горещо. – Сергей и Андрю ще се радват да те поступат за „Добре дошла”
- Да, и аз така чух.
- Особено Андрю.
- Къде са сега?
- В спортната зала, къде другаде?
- Ще отида да ги поздравя и тогава ще разопаковам.
- Добре. Аз искам да поговоря с Майк и Боян, и после ще се присъединим към вас. – Двете жени се разделиха и поеха по своите си задачи. Имаше да се свърши още много работа, преди да седнат спокойно на обща вечеря. Лия вече предусещаше, че вечерята ще е всичко друго но не и спокойна.
Лилия изчака дъщеря си да се скрие в спортната зала и направи знак на Боян да я последва. Двамата влязоха в заседателната зала, Майк вече ги чакаше там. Лилия затвори вратата и мина направо на въпроса.
- Сергей е против да пращам повече хора във Варна.
- Сергей няма думата – Отряза я Боян.
- Не, няма думата, но има достатъчно власт да се намеси, ако се наложи. Не мога да го пренебрегна.
- Остави Лия да се разправи с него. - Предложи Боян, Майк ги наблюдаваше мрачно и отстрани с цигара в ръка.
- Исках. Но той не е съгласен.
- Разбира се. Много по-трудно може да откаже на Лия.
- Каза, че хората в Академията са моя отговорност. И ако аз реша, може и да не ги изпращам.
- А намекна ли му, че по този начин остава Лия с по-малко хора и по-незащитена? – се намеси Майк не особено мило.
- Намекнах му. – Лилия остана спокойна и малко тъжна. – Заяви ми, че многото хора, съсредоточени в базата във Варна, ще предизвикат подозрения и ще прехвърлят интереса на нашите конкуренти натам. – Боян беше замислен.
- Какво мисли Андрю по този въпрос?
- Излишно е да го питам. Знаете мнението му.
- И въпреки това. Няма да иска да остави малката незащитена.
- Там е проблема, Бояне. Тя не е незащитена. А и Сергей е прав. Най-добрата защита за нея е да не привличаме вниманието към Варна. Изобщо!
- Разбирам гледната му точка. И сега какво? – Лилия въздъхна.
- Малката ще е недоволна. Мнооооооого недоволна!
- Разбира се. Обещахте й и тримата, че ще я подкрепяте. – Майк беше ядосан и не го криеше. Лилия въздъхна отново.
- Знам. Поставяме я в много лоша позиция.
- Предавате я. Предавате доверието й. Това правите. – Лилия не отрече. Погледна и двамата бавно, сериозно и открито.
- Да очаквам ли от вас някаква подкрепа по отношение на Лия?
- Не! – Майк беше твърд.
- В никакъв случай! – Потвърди и Боян.
- Е! – Лилия остана сурова и сериозна – В такъв случай очаквам да окажете подобаваща подкрепа на нея. Защото, Бог ми е свидетел, ние няма да се откажем от решението си. – Лилия напусна стаята без повече коментари. Остави след себе си двамата мъже мрачни и замислени.
Майк продължаваше да се ядосва. Знаеше, че срещу Лилия беше трудно да се застане. Не знаеше защо и тя се отдръпва от Лия. Погледна начумерено Боян. Той си стоеше безмълвен и съзерцаваше небето през огромния прозорец.
- Какво ги прихваща? Какво им става на всички?
- Сергей спазва договорката си с Владимир.
- Не знаем какво са се договорили.
- Не е ли очевидно? Лия е добре. Обезпечена с финансови средства, предпазена от многобройна армия във Варна, далеч от центъра и от бизнеса на Лори. Това й стига. Всяка допълнителна помощ от тук нататък само ще подхрани амбициите й за още и още. А тя е амбициозна. И двамата го знаем.
- И какво? Така ли ще стоим? Ще се примирим?
- Не, за Бога. Не съм казал подобна глупост. Тя ни е шефка. Ще говорим с нея. И ще застанем зад решението й.

За съжаление Лия не можеше да застане толкова твърдо зад собственото си решение. Беше отчаяна. Все още се мотаеше в Академията, но беше предпочела да се разходи сама из парка. Спомни си старото време, когато беше ученичка тук. Усмихна се горчиво. Нещата не бяха много по-различни от тогава.
Не! Шефовете определено си бяха същите. Подрязаха крилцата й категорично и безкомпромисно. И тримата.
Лия не виждаше начин да ги убеди в каузата си.
Нито Лилия, нито Сергей, нито Андрю искаха да виждат Лия в бизнеса. И нямаше да й дадат повече ресурси. Щеше да е опасно да се съюзи с други групировки, въпреки че това беше съвсем реална алтернатива, Боян само чакаше нарежданията й. Но тя не можеше да ги даде. Самата мисъл й звучеше абсурдно.
Не се беше борила толкова време с Владимир, за да забие нож в гърба на Сергей. Не. Беше лоялна към своите хора прекалено много. И в момента това й тежеше.
Лия стигна неусетно до брега на изкуственото езеро в парка на Академията. Спусна се изтощено на топлата земя и се загледа във водата. Не беше най-удачната гледка. Налегнаха я тежки спомени за една друга вода, за прекрасна и спокойна вода, някъде в покрайнините на Истанбул.
Усети човека, преди още да чуе стъпките му. Не се обърна. Който и да беше, щеше да е приятел. Зад стените на Академията бе на практика невъзможно да мине враг. Сергей се настани до нея и й подаде бутилка бира.
- Много ли си ядосана? – Лия отпи от бирата. Предпочете да не отговори на този въпрос.
- Ти си инициатора на всичко това, нали?
- Не е толкова просто, Лия.
- Ти беше последния и единствения, с който Владимир говори, преди да ме пусне. Какво поиска?
- Нищо, което да не знаеш вече.
- Поискал е да ме държите настрани от него.
- Щяхме да го направим. Така или иначе.
- Без да зачетете моето мнение.
- Владимир предупреди и теб. Ние те предупредихме. Близостта ти с този човек поставя някои пречки. И, да! Трябва да ограничим обсега ти на действие, дори и да не искаш.
- Защо тогава Лилия ми даде базата във Варна?
- За да си ангажирана, защитена. И да се държиш далеч от централната база.
- Сега си давам сметка колко прав е бил Владимир.
- Какво искаш да кажеш?
- Не трябваше да ви позволяват да затворите кръга. Не и вие, тримата. Ставате прекалено влиятелни. Нищо, което решите, не подлежи на договаряне, а това не е добре.
- Никой не може да ни спре, Лия. И никога не са можели. Прекалено силни сме за другите. А ти? Ти не искаш наистина да ни видиш разделени и слаби. Просто в момента си афектирана.
- В момента съм бясна, Сергей. Извихте ми ръцете. Спъвате плановете ми. Знаете, че базата във Варна е добра и стабилна. Моите хора все още побеждават в битка всеки един от твоите. Но не! Трябваше да ме отрежете. Излъгахте ме. Излъгахте хората, които разчитат на мен. Обясни ми сега какво бъдеще да им гарантирам в базата? След вашата изолация? За какво им е да висят там?
- За твоя защита. Това им е работата.
- Ще ме принудиш да ги освободя всичките.
- Не, няма да го направиш!
- Те имат право на добра кариера. Не да гният с мен, докато станат на 40.
- Повтарям ти, упорито момиче, това им е работата!
- Не ми е достатъчно. Мислех, че ме познаваш по-добре. Няма да се примиря с решението ви. И ще има последствия, Сергей! – Сергей се усмихна арогантно.
- Приемам предизвикателството ти, малката. И се чувствам длъжен също да те предупредя. Зад гърба си имам Лилия и Андрю! По-силни сме от теб! И те обичаме. – Лия въздъхна уморено.
- Това вашето не е любов. – Сергей се засмя гърлено и силно.
- О. Любов е, скъпа. Искрена и задушаваща любов. Толкова голяма, че няма да можеш да се отървеш от нея. – Доброто настроение на Сергей не успя да разведри Лия. Тя се изправи тежко от земята и промърмори горчиво на любимия си ментор.
- Ще видим до къде ще стигне тази ваша любов.
Лия остана в Академията още една седмица. Не й харесваше на къде се развиват нещата и не го криеше. Но не можеше да си тръгне. Имаше работа. Имаше отговорности и към подчинените си.
Лилия остана твърдо зад решението си. Нямаше да праща повече завършили във Варна, така Сергей оставаше пак единствения работодател за школниците от Академията Лори. Лия трябваше да реши какво да прави със своите хора.
Тя толкова много искаше да разшири базата във Варна и беше толкова лесно да го направи... Беше умна, имаше усет и добри позиции, можеше да се включи в анти-терористичната борба съвсем скоро.
Но не успя.
Отрязаха я.
Това я ядоса толкова много, че в отговор тя категорично забрани на Троицата да изпращат наблюдатели в района й. Сергей не беше готов за този компромис, но Боян и Майк му дадоха такъв отпор, че се наложи да се примири.
Андрю мълчеше през цялата седмица. Не се намеси нито веднъж, но нямаше и нужда. Знаеше, че Лия е с вързани ръце и сега просто чакаше малката да се примири с новите условия. А тя не можеше да го направи лесно.
След една седмица, изпълнена с постоянни битки и много жлъч, тя все пак реши да се върне във Варна, тотално неудовлетворена.
Лия отново беше зад волана на черния си брониран джип. Но този път компанията й беше по-стабилна. Майк се беше преместил при тях. Трябваше да обсъдят ситуацията и петчасовия път до Варна беше идеалното място.
- Какво да правя, по дяволите? – Лия звучеше тотално отчаяно.
- Нищо не можеш да направиш. – Промърмори Майк.
- Мога, Майк, само трябва да го измисля.
- Не заставай толкова открито срещу решенията на Троицата. Ще е грешка. Те няма да се поколебаят да те скастрят отново, ако решат.
- И какво смяташ, че могат да ми направят? Да ме заключат отново в Академията? Да ме пратят на заточение? Да нападнат базата ми във Варна? За Бога, не съм толкова глупава.
- Не, не си. Но в момента си малко афектирана.
- Стига! Не съм толкова афектирана, че да не мога да мисля, по дяволите.
- Използва името на Господ и дявола в две последователни изречения. Афектирана си, мила!
- Майната ти, Майк!
- Може би ще е по-добре наистина да ги оставиш на мира за малко.
- Прекрасно. Все едно имам избор.
- Имаш нас.
- Да, Майк. Имам вас и 35 брилянтни агента.
- И шест под прикритие.
- Какво ще стане с всички вас? – Майк се обърка. Погледна Лия озадачено.
- Какво имаш предвид?
- Няма ли да искате да се развиете? За какво сте учили толкова, по дяволите? Да пазите цял живот някаква си бивша метреса на руснака? – Майк я погледна невярващо.
- Така ли мислиш наистина за себе си?
- В такава ще ме превърнат майка ми и сие.
- Лия! Ти си луда! Ти си напълно откачила. Не си даваш сметка какво си, нали?
- Давам си. Благодаря.
- Не! – Кресна Майк. – Не си даваш! – Беше побеснял, за части от секундата. Това беше запазена марка на Майк, бурния му характер. Боян и Бранко наблюдаваха внимателно сцената, но не се намесваха. Защото това беше Майк. Единствения близък на Лия, който можеше да й се разкрещи, да я ступа от бой и да не спре, докато упоритото момиче не го чуе.
- Ти си дъщеря на Аликзандър Лори-младши, ти си дъщеря на Лилия Лори. И, за мое огромно съжаление, си жена на Владимир. – Лия настъпи ядно газта.
- Не съм жена на Владимир.
- Можеш да го отричаш колкото си искаш. Но за всички извън България ти си точно това. Ти си единствената му слабост, момиче. И той беше достатъчно безразсъден да го покаже на света. Ще те гонят всичките му конкуренти. Той ще те наблюдава, малката, ние ще те наблюдаваме. За това не ми обяснявай, че ни предстоят скучни години. Ще се радвам, ако сме достатъчно добри и успеем да осигурим няколко такива на теб. Защото, повярвай ми, за нас няма да има спокойствие. – Майк продължаваше да вика. Лия невероятно се беше успокоила и сега го слушаше кротко и начумерено. Накрая му изсъска.
- Не ми намеквай за връзката ми с Владимир. Не искам да си спомням за нея.
- Добре. Обещавам ти! Кълна ти се! А ти, ако обичаш, престани да се оплакваш и се вземи в ръце. По-добра си от всички ни. И ние все още чакаме заповеди, така че не унивай. – Лия замълча. Поизчака малко гнева на Майк да се поуталожи и промърмори.
- Какво да правя? – Боян се обади за първи път.
- Развий бизнеса на баща си. – Лия се обърна към него рязко.
- Корабостроителницата? Какво разбирам аз от кораби?
- Майк беше прав, Лия. По добре да не заставаш открито срещу троицата. Действай подмолно. Печели власт. Ти си млада и умна. Ще се научиш да ръководиш корабостроителницата. И ще ти хареса. Остави защитата и разузнаването на нас. Ти се заеми сериозно с бизнеса. Печели пари и власт. И скоро ще си кралицата във Варна. Никой няма да може да оспори влиянието ти. Никой няма да може да се меси в политиката ти. Ти отново ще владееш, скъпа. Защото това е в кръвта ти.
- Това всъщност не е лоша идея.
- Не. Не е! Така Троицата няма да ти се меси. Владимир ще е доволен. А ти? Изведнъж ще се превърнеш в единствения притежател на Варненското пристанище. Ще можеш да отрежеш и двата лагера с доставките.
- Там има държавен дял.
- И кога това ни е спирало? Ще купиш и държавата, ако трябва. – Лия се усмихна хищнически.
- Това е дори по-добро от пазара на бойци.
- Да. – Съгласи се Боян. – По-добро е!
Повече не засегнаха тази тема. В края на краищата Лия за пореден път се убеди в професионализма на своите хора.
От нея не се изискваше много. Да, тя беше умна и до година щеше да навлезе толкова дълбоко в семейния бизнес, че трудно щяха да я изкарат от там.
Решението беше взето.
Тихомълком.
Въпрос на време беше да дойдат и добрите резултати от него.