автор: Ekna

Розова мъгла се стели
над втечнената ми душа -
ручей, прегръщащ розови камъни.
И целуващи брега дървета.

Радостта шепти, като майка,
приспиваща своето розово бебе.
Не иска да събуди другата ми половина.
„Спи, мило мое, спи и сънувай!“

И другата ми половина спи.
Дълбоко. Розов сън сънува.
Но в края му тя вижда своя край...
Все някога ще се събуди...