автор: X-RAY

Чувствах се свободен. Бях приел за даденост най големия си страх и сега нямаше какво да ме уплаши. Поседях в мрежата около два часа, а след това натраках на Ван Вламенк отговор:
„Дълбоко неуважаеми гоподин Вламенк,
Смятам да се придържам към това име, защото все още не съм открил как се казвате.
Писмото Ви е изтъкано от несъответствия и лъжи.Единствената истина в него е, че съм участник във Вашия експеримент.
Всичко друго е съмнително
1.В архивите на Пасифика институт, Калифорния никога не е съществувал студент и докторант с това име.
2.С колко души сте експериментирали, никой не знае, но подборът на жертвите ви не е случаен и е свързан с предварително проучване, наблюдение и подготовка. Никой не може да извади неподготвен копие на куфара на жертвата.
3.Един ръководител на екип, който експериментира със 100 души, надали ще си играе лично на криеница с един от „обектите”.
4. Вашият експеримент може и да не е увредил живота и здравето ми, но провали почивката ми в отдавна мечтано от мен място. BTW, не помислихте ли, че стрелбата по мен с халосни патрони би могла да ми причини инфаркт?
5. Не ме интересува, Ваши или на НПО-то са вещите в куфара, важното е, че не са мои и не са ми потребни. Вече Ви ги върнах веднъж!
6. Вила Орсула е доста скъп избор за щаб-квартира на Вашия проект, и е неразбираемо, защо наемате апартамента, след като явно не се задържате там.
7.Не искам да се срещаме засега, защото се опасявам, да не ме осъдят за лека телесна повреда. Фактът, че се страхувате да ми оставите телефонния си номер, означава, че и вие разчитате на повече сетива.
Стойте далеч от мен и се радвайте на добро здраве!
Искрен, но не Ваш:
Илия Илиев”
Пъхнах писмото в разопакования колет, но преди да го затворя, взех, че измъкнах книгата. Алтер-егото се разбунту-ва, а аз не го послушах. Де да бях...
После, се заех да попълня данните за подателя и получателя.
Без да мисля, машинално в графата „получател” изписах следното:
Receiver: Johannes Gerhard van der Klaas
481 Diamond street
San Francisco, CA 94114
USA
Уупс! Това ли беше истината за Вламенк? Отново задълбах в Мрежата. Без съмнение беше той. В White Pages открих адреса, който вече знаех, мобилния и стационарния телефон, това, че беше разведен, неосъждан, без деца, 48 годишен.Изрядна шофьорска книжка. Последна известна работа – Калифорнийски университет, преди 10 години. Върнах се в архивите на Пасифика институт - наистина беше завършил Клинична, Дълбинна и Архетипна психология. Не ме е излъгал много. В края накраищата Вламенк означаваше фламандец.
Помислих, че не бива да попълвам действителния адрес. Провокации, експерименти...Мразех да се чувствам „обект”. Отново опаковах и адресирах до Вила Орсула, Дубровник. Нямаше нужда да давам още козове на този мръсник. Нека смята, че не зная кой е.
Изпратих колета, върнах се и взех книгата. Разгръщах празните страници и тъкмо се канех да напиша нещо, когато в съзнанието ми изплуваха спомени за смъртта на Шарл ІХ. Моментално свързах две и две. Страниците на моята книга може би не бяха напоени с отрова, но вече не се и съмнявах, че са обработени със синтетичен халюциноген. А вероятно и писмото, и ризите...Хлопнах кориците, трябваха ми ръкавици. Късно. Загледах се в металната пластина, знаците и вдлъбнатината, оставена от куршума. Не можех да откъсна погледа си: в овалната следа се въртяха спирални линии, знаците обикаляха в кръг около спиралата, а около мен пространството жужеше и вибрираше. Някаква фуния засмукваше съзнанието ми и всичко почерня.