Венеция, гондоли и Голдони и канцонети, порещи води.
Вивалди – всичките сезони, Лъвът, тъй златен както и преди.
Прочутото графично биенале, разюзданият зимен карнавал;
Канале Гранде, кротнал под Риалто, соленото кафе във „Флориан”;
туристите накацали „Сан Марко” и гълъбите в женските очи.
Стъклото от Мурано е симфония, цветът на формите звучи.
Венеция - дворците край Канала, Часовникът и сянката на Дожа.
Въздишките на моста, край затвора витае призракът на Казанова.
Цветя върху олющени балкони, по „улиците” кротко плуват риби.
Забулена от минало величие, а под обелката – брутална жизненост.