автор: GalaGalina

- Хайде, заспивай!
- Разкажи ми приказка!
- Приказка за какво?
- Знаеш ли такава за смисъла?
- Да помисля...Да, може би. Сещам се за историята на едно колело...
- Като моето ли?
- Да, но не съвсем. Имаше в тази огромна страна Америка един град с велосипедни традиции и култура. Из велоалеите на този град, из красивите му паркове с изобилие от езера и животни, търкаляше гуми едно колело. То не беше като никое друго.
- Защо? С какво едно колело може да бъде различно от всяко друго?
- О, може. Това колело имаше история, имаше семейство и баща.
– Как така?
- Ами така. То не познаваше масовото производство като своите събратя, слезли от конвейра на някоя фабрика и изглеждащи еднакво с много други. Това беше уникално, защото беше единствено по рода си. Такива бяха и неговите братя, защото то беше седмата рожба на своя баща- нещо като Буратино за татко Карло :) … Първо, то беше само идея в главата на своя родител, после идеята оживя с реални размери в чертеж на стената и след няколко седмици упорит труд неговото изящно тяло видя света и светът му се възхити, защото то наистина бе удивително със своя дизайн, цвят и параметри. Бе изцяло ръчна изработка, както бижутерът измисля и оформя внимателно всяко ново бижу, така и то бе правено с много мисъл, творчество и любов- бе ваяно и сушено, боядисвано и изписвано от талантливата ръка на своя създател и това му придаваше уникална стойност. Разбира се, отначало, то не разбираше своята уникалност, но блестеше гордо и ярко на слънце, когато виждаше, че привлича сияйните погледи на други колоездачи, които често ги спираха и обсипваха с въпроси неговия баща. Въпроси, наситени с възклицания и възхита от таланта и уменията му да създаде единствено с ръцете си толкова перфектно, сякаш недокоснато с ръце- неговото велосипедно тяло. Постепенно осъзна, че велосипедите, които среща навън са доста скучно-еднообразни и започна да разбира удовлетворението, което носеше- като скулптура или картина, като произведение на изкуството.
- В това ли е смисълът?
- Да, за предпочитене е да носиш радост, да предизвикаш усмивка или да бъдеш полезен за нещо, а то беше и двете. И му беше хубаво. Но все пак понякога му беше малко самотно. Изпитваше някаква непозната тръпка като срещаше себеподобните си навън. Започна да различава мъжки и дамски модели и усети как дамските някак по-различно го вълнуват. Също както долавяше вълнението на баща си, разминавайки се с някоя по-впечатлителна мацка.
– Мацка? Това някой модел велосипед ли е?
– Е, не. Така мъжете наричат по-интересните жени. Например висока руса дама с по-заоблени форми и по възможност по-малко плат по себе си :) Ако караш колело след нея може да забравиш на къде си тръгнал, защото гледката е спираща дъха и повишаваща пулса почти толкова, колкото бе очарователен и спиращ различни хора от пътя им Веселопедът, чиято история ти разказвам.
- Веселопедът? Ти съвесем се обърка с тези жени...
- Не, не съм се объркал. Така по някога галено го наричаше баща му. Това колело беше именно Веселопед, защото радваше и създаваше весело настроение у околните. Но както казах, понякога му беше малко самотно. Затова изпита голямо вълнение, когато един ден баща му доведе в дома им- жена. Тя беше много внимателна с него, дори излязоха веднъж заедно на кратка разходка, снимаше го и му се радваше, а то се перчеше още повече, защото удоволствието беше взаимно. Така у нашия герой се прокрадна идеята, че щом в къщата има жена, може би ще доведат някой дамски модел колело и остана очарован, когато не след дълго време в дома им се появи едно седефено-бяло дамско колело-истинско френско бижу, с име и история. Отначало изглеждаше малко занемарено, но неговият баща знаеше как да се погрижи- смени му някои части, други притегна и то стана така привлекателно, че когато излизаха заедно на разходка и някой подвикнеше с радост: “Хубаво колело имате!” не ставаше ясно за кое от двете по-скоро се отнася. Освен това нашият герой се кефеше това да е за неговата френска приятелка, защото бе истински кавалер и се радваше, че не само той мисли така за нея. Случваше се да излизат на разходка по отделно, тогава си разказваха кой къде е бил и какво е видял и радостта им бе пълна, защото до сега всеки бе живял сам, а сега виждаха през очите на другия. Откриха щастие в това да има някой, за когото си единствен, за когото знаеш, че те чака да му разказваш за приключенията си навън.
- Искаш да кажеш като истинско семейство?
– Да, като истинско семейство. Всеки може да живее и абсолютно сам, да се справя с всичко и това да носи удовлетворение, но когато има с кого да споделяш мислите и преживяванията си, когато имаш някой, който те гледа с обич, тогава неизменно удовлетворението е двойно. Това разбра нашият герой, въртейки гуми до гумите на французойката и на взаимната им радост не пречеше нито зимното време навън, нито разликите в параметрите им. Те бяха заедно и това ги правеше щастливи. А сега е време за сън, лека нощ!