Сърцата Ни излъчват топлина
А Тя до устните достига,
Разлива се по тялото едва,
едва обагря гънките,
Извива крива.
Покрива формите на нашите мечти,
Отнся ни,
Премережва сетивата,
А вътре огъня започва да гори
До бяло нажежава се душата,
Изцежда силите на всяка фибра,
Събира и изтегля ги в кинжал…
Напряга нишките, лудува в главата,
Проблясва в очните дъна.
Забивам пръсти – стон сподавен,
Вик до пръсване,
Опъвам тетивата,
Стоварвам цялата си мощ –
За миг, глух тътен, сблъсък на телата.
Есплозия, съсипващ земетръс
Разпръснати на хиляди парчета
Не Ни събирай, Всичко Е Любов!
Така желаем да Останем!!!