автор: bulgarian

Самотен се разхождах край морето,
замислено подритвах пясъка и ето -
съзрях черупка необикновена.
Повдигнах я... и всичко стана замъглено.

***

Душата ми се рее във небето
и пеперудено ми е в сърцето.
Със упование и със надежда
към теб отново пак поглеждам.

Пред моя взор стоиш сега,
във лунна светлина окъпана.
Очите ми потънали са в твоите,
а вятърът играе си с косите ти.

Морето галейки нозете ни,
старинна песен пее ни.
За минали щастливи мигове,
за бъдещи красиви балове.
За езера и планини прекрасни,
с орфеевите песни многогласни.
За огнени жарави, нестинарки,
поляни със цветя във краски ярки.
За мъката и славата човешка,
за любовта благословена или грешна.

На морето в песента заслушани,
стоим един във други сгушени.
Усмихнати мечтите ни политат
и пречките в живота ни помитат.

***

Опомних се(незнайно как),
огледах се и тръгнах пак.
Замислено напред пристъпях,
но най-накрая проумях -
намеква ни любимото море,
че иска то, отново да ни събере!

Минко Андонов
30.06.2016; Варна