автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от хърватски)

Обичай ме много, besame mucho,
иди на онази трамвайна спирка;
с някакъв тромпет, който намериш,
ни прати копнение до своята къща.

Виждам, че свири някакво дете,
но не му е целта само наградата.
Хърватските политици имат навика
да се намесват в поезията…

Но за хонорар те си прехвърлят топката,
защото за някои синекури и подвластници
книжовното ми дело е едно голямо нищо –
очевидно е, че за тях съм най-долното стъпало.

Виждам чрез есента яркото оголване –
неговата структура и неговия скелет.
Така че какъв е смисъла на моето прелитане?
Знам, че вече „ме обича” и не е твърде късно,

никога не е било, дори не е и сега!
Нека сме в ритъма на есенната хроника
с акомпанимент на тромпети или акордеони;
да танцуваме, мила, защото листата падат.


TRNJANSKA JESEN

Аutor: Fikret Cacan, Hrvatska

Ljubi me puno, besame mucho,
dopire s one tramvajske postaje
iz neke trube, koja mi postaje
glasnikom čežnje za svojom kućom.

Nazirem, svira nekakvo dijete
ali mu nije cilj samo nagrada.
Hrvatskog političara je navada
da se u poeziju uplete,

ali za nagradu i, pod razno,
zbog neke sinekure i kućišta.
Da knjiški rad mi odlazi ú ništa
ja sam očito najzadnji sazn‘o.

Vidim kroz jasen ogoljen jasno
strukturu svog i njegova skeleta.
Pa što bi bio smisao preleta
umnog, već „ljubi me“ – nije kasno

nikada bilo – nije ni sada:
hajdemo usred jesenske kronike
u pratnji trube ili harmonike
plesati, draga, jer lišće pada.