автор: daik

Да. Знаех че ще дойде този ден -
ще криволичим по пътечки тънки,
ала една от тях ще е маркирана за мен,
по друга ще преминат твоите стъпки.

Приседнали на завет зад скалата
до нестопена преспа, мръсно бяла.
Съвети от човек роден във Планината
бих искал да ти дам преди раздяла.

Най-първият: Обичай Пътя, искрено обичай
и върхове изкачвай или ги оставяй настрана,
но цели не търси, безсмислено не им се вричай,
обичай всичко в тази Планина.

Единствено на себе си повярвай щом решиш
да тръгнеш през поляните и през горите.
Некачваните върхове да изкачиш,
да бъдеш най-свободна над скалите...

Но в труден час не ме търси с уплашен глас.
Не викай безполезно в Планината моето име.
Ще има пропасти и върхове помежду нас,
които никога за теб не мога да премина.

Защото е така със всичките маркирани пътеки,
пресичат се веднъж и никога и никъде след това
и право на свободен избор има всеки,
останалото.... не е свобода.

Сега ще тръгна, бързо ще закрача
и честно по избраната от мене стръмнина
молитвата си чиста ще изплача,
за да повярва в тебе моята Планина.