Моята болка е мойта стихия,
прииждам, отливам когато реша.
В морето безбрежно затъвам до шия,
прибоят- крайбрежния- даже руша.
Понякога духове зли ме връхлитат,
но аз се не давам и просто мълча.
Във дните безкрайни пак тайно се крия,
но пулса в сърцето не мога да спра!
Изригва спонтанно всевечният жребий-
да бъда спокойна и странно добра.
Колцина във тоя живот са посмели
да сложат хомота на свойта съдба?
Не ми отговаряйте, просто недейте!
Не сте вий виновни, сама съм си роб.
И вино горчиво ми просто налейте –
не искам съдба! Искам просто живот!