Като слепец - на кръста си провесен,
невиждащ през трънливата си маска.
От своето мълчание обесен.
Удавен в правотата си пиянска,
съм седнал сам със своята забрава -
облечена в човешките си кръпки
до спомен,който бавно избледнява
от ехото на сухите ми глътки.
Когато го прекрача някой ден -
забързан тъмнината да отключа,
ще взема само вярата си с мен,
че пак като любов ще ти се случа.