- Лиля, каква е тази идиотщина с разкопките под президенството?
Президента доста трудно бе превключил на работна вълна след интересната нощ
- Искат разрешение да изследват старите подземия - отговори секретарката му
- Те какво, да не решиха че сме в Русия и ще открият библиотеката на Иван Грозни в мазето ми?
Лиля вдигна рамене
- Търсят някаква погребална камера от римско време. Описали са в документите.
- Не ми се четат глупости. Да си намерят друго мазе. Никой няма да се мотае под краката ми без контрол. Каква камера?
- Нещо от 4ти век.
- Времето на Константин? Хъм, може пък да е нещо интересно... Знаеш ли, за светец той не е бил много приятен човек. Година преди да умре, убива най- големия си син защото го подозира в прелюбодейство с втората си жена. После убива и нея, обвинявайки я, че го е подвела да повярва че сина му е виновен. Всъщност майка му, Елена, много се разсърдила че е убил внука и и той вади жена си виновна. Толкова за християнските добродетели. Иначе е бил добър политик и военачалник. Но за съжаление измисля и крепостничеството. За сметка на това приема закон, според който затворниците вече не могат да бъдат държани в пълна тъмнина. А, и прави неделята почивен ден, което ако питаш мен е най-големия му принос към историята.
- Кога ти остава време да четеш всичко това? - Лиля винаги се изумяваше
- Всестранно развита личност съм - намигна и президента - но тези няма да ми се ровят в мазето. Не искам да се събудя до Константин Велики в някой кръг на ада, заради някоя бомба.
- Ако се събудиш до него, ще си в рая. Той е канонизиран светец.
- Вярвай си. Този Бог, който ни създал по свой образ и подобие, като гледаш какво правим по земята, мислиш ли че е създал и рай? Ако го има, ще е гадно копеле като нас, което просто се кефи че има власт над другите. Това чувала ли си го: "Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва на една от планините, която ще ти покажа.
И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.“. Цитат, стария завет, 22 глава. Та що за добро създание, толкова ще наплаши слугите си, че те да са готови да му принасят в жертва децата си? Да не говорим и че е корумпиран, докато не кихнеш пари в храмовете на тези религии, божията благодат все забравя да се изсипе върху теб.
- Сергей... - Лиля го гледаше много укорително
- Добре де, извинявай. Знам, че вярваш. Но честно казано, винаги ме е дразнело, че хората не се замислят в какво точно вярват. Знаеш ли откъде ми е фамилията? Прадядо ми се казвал Аврам. Бил много вярващ и наплодил 22 деца.
Лиля го изгледа и той вдигна рамене
- Стараел се човека. На 22то, прабаба ми разбира се починала. И той зарязал децата да се оправят сами и отишъл да строи църква. И там някакъв писар в документите го писал Авраам. Защото имал много деца. Авраам означава това, баща на много потомци.
- Какво станало с децата?
- Някои оцелели, някои умрели от глад и болести. Не му пукало на човека. Но построил църквата. Тя още си седи и хората там го почитат като много божи и праведен човек.
- Един ден ще повярваш, ще видиш.
Сергей си помисли, че ако това се случи просто ще означава че е изкуфял, но само и се усмихна и каза
- Ще поживеем, ще видим.