автор: tvoiapoznata

Лилия влезе делово в залата, забързана и сериозна. Мъжете насочиха вниманието си към нея. Андрю и Сергей я следваха неотлъчно. И тримата бяха изключително сериозни. Лилия беше в строг черен костюм, косата й беше опъната в здрав кок на тила. Беше едновременно сдържана и пленителна. Роуз го усещаше по настроението в залата.
Тези закоравели мъже виждаха много повече от обикновена жена пред себе си. Роуз се зачуди колко от тях я бяха виждали в действие. Сигурно всички.
Роуз се огледа отново. Владимир се беше върнал. И отново говореше с Нейтън. Лилия се спря при тях. Андрю се спря при Роуз и Боян.
- Как си, малката?
- Добре. Оглеждам организацията. – Андрю се подсмихна.
- До колкото те познавам, вече си запаметила физиономията на всеки един от присъстващите.
- Много повече. – Роуз изгледа остро Боян, но той не се смути от забележката, която беше направил.
- Какво? – Защити се той. – Ти сама каза, че не харесваш Нейтън.
- Лоша преценка. Нейтън е точен човек.
- Страхува се от него.
- И с право. Той е опасен. Както и Владимир, между другото.
- Той какво прави тук? – Въпросът на Роуз беше излишен и тя го знаеше. Просто не можа да се сдържи.
- Той – натърти Андрю кисело – държи цяла Турция.
- Неутрална Турция – коригира го Боян. Андрю му хвърли скептичен поглед, който не убегна от вниманието на Роуз. Боян продължи.
- Освен това си мисля, че той ще се присъедини към защитата на Лилия, все пак е протеже на Сергей.
- Мислиш ли? Чувам други неща.
- Каква защита? – промърмори Роуз. – Защо майка ми има нужда от защита? - Андрю въздъхна.
- Защото майка ти, типично в нейн стил, ще постави всички пред свършен факт. Отново. Тя просто не може да действа по друг начин.
- Това е нейно право...
- ... което неминуемо ще трябва да наложи.
- Не си ли съгласен с нея? – се намеси и Боян.
- Напротив. Съгласен съм. Вярвам, че в случая бързото решение е най-ефективно. Преди да са се разгоряли страстите.
- Тогава? – Роуз не разбираше.
- Тогава ще трябва да се подготвим за мъничка войничка в средите ни. Докато се наместят пластовете.
- Войничка?
- Войничка! Но ти си защитена, Роуз, не се тревожи. Боян е като хиена.
- Да, след десет години в Турция? Няма как!
- Не се тревожа. По всеобщо мнение няма за какво. – Боян и Андрю се усмихнаха странно. Роуз завъртя очи с досада. Разбира се, че имаше за какво да се тревожи. Защо си играеха просто да я успокояват? Сергей ги доближи и хвана Роуз за кръста.
- О, Роуз! Ти си на линия!
- Трябваше да я осакатиш още малко и нямаше да бъде.
- Андрю – Сергей натърти – Помагам й. По свой си начин.
- Твоят начин е прекалено груб.
- А твоя-отчайващо миролюбив!
Роуз остави двамата гиганти да се заяждат и насочи вниманието си към Владимир. Той беше вглъбен и далечен.
. Опита се да разчете очите му. Бяха мрачни, но нищо друго. Лилия даваше наставления на него и на Нейтън. И двамата я слушаха внимателно. И двамата бяха съсредоточени в думите й.
Роуз се вълнуваше малко от политиката в момента. Не можа да не се възхити на Владимир. Той беше хубав. Излъчваше силата и суровостта на професионален войник. Но беше красив, като телевизионна звезда. Имаше прекрасна блестяща и мека светлокафява коса, която се чупеше на едри вълни в редките случаи, в които я оставяше по-дълга. На места и сега блестеше в светло златно. Очите му се меняха. Варираха от светъл кехлибар, когато беше доволен и спокоен, до чисто черни, когато беше разярен. Тенът му беше тъмен, чертите му, остри, мускулите му бяха изпъкнали. Да, беше едър, като Сергей, но много по-гъвкав от него. Владимир приличаше на пантера, в стойката си и в начина, по който следеше събеседниците си. А най-велик беше в това да остава неразгадаем.
Лилия реши внезапно да изостави събеседниците си и да се присъедини към Роуз и мъжете. Усмихна се на дъщеря си и попита загрижено.
- Как си след тренировката? – Роуз се усмихна.
- Утре ще ти кажа.
- Сергей се оплака, че си свалила гарда.
- Да, моя грешка. Като се прибера ще започна да тренирам тае-бо.
- И кик-бокс. Направи ми тази услуга! – Роуз се усмихна на Сергей.
- Може и двете.
- Може!
За всички тях беше много важно Роуз да е в добра физическа форма, защото никой не се съмняваше, че е умна и съобразителна. А ако можеше да запази и физическата си подготовка от школата, тя щеше да е много по-добре защитена.
Лилия пое дълбоко въздух.
- Хайде, шоуто трябва да започне!
Да, на Роуз предстоеше истинско шоу. Андрю беше прав. Лилия рискуваше много и рискуваше винаги. Но безапелативните й решения не бяха нещо необичайно. Тя беше добър ръководител и можеше да овладее ситуацията. А страшните мъже около нея й придаваха допълнителен респект.
Роуз си даваше сметка, че тук бяха не повече от 12 човека и всичките бяха откровени убийци. И всички слушаха майка й. Нея, елегантната и фина жена, минала 40-те, нежна и представителна. Имаше някаква духовна сила в Лилия, и тя не беше резултат само от природата й. Тази нежна жена беше преживяла много и всички знаеха това.
Лилия се изправи пред хората си и заяви с твърд глас.
- Марк вече не е в състояние да движи организацията си и аз, като негов наследник имам какво да кажа по въпроса. Каквито и планове да сте си правили, каквото и да сте очаквали. Сергей Водняев ще заеме този пост. И ще го заеме веднага! – Никой не проговори.
Роуз погледна Сергей. Той не трепна. Разбира се, че знаеше за решението на Лилия. Огледа и другите. Никой не посмя да противоречи открито. Та той беше най-естествения избор. Мъж със солиден опит в антитероризма, със солидни връзки в тези среди, един от малкото ученици на Алек Лори и дясна ръка на Лилия. Сергей вече наближаваше 50-те и беше готов за управленския пост. И най-накрая този прословут триъгълник се затвори.
За голям ужас на половин Европа.
Андрю ръководеше Академията, Сергей-организацията на Марк, Лилия? Лилия си беше просто Лилия, живата икона и на двете организации и все още опасен убиец! Роуз се усмихна, като си представи колко лесно беше за майка й да ръководи и двамата си приятели.
Роуз се обърна неочаквано към Боян.
- Сергей е достоен за този пост. Защо очаквате проблеми?
- Винаги има проблеми, малката. Сергей е толкова добър, колкото аз и Нейтън и поне още двама, трима от действащите агенти. Някой може да реши, че е на този пост само, защото е близък на Лилия. Други биха взели съвсем различна позиция. Биха решили, че Троицата може да стане прекалено силна и сплотена и тримата да наложат своя политика над другите.
- Виждаш и в двете течения проблем, така ли?
- Просто казвам, че Сергей трябва да си извоюва мястото на Марк.
- Да.
- С безусловната подкрепа на Лилия и нас, разбира се.
- В кой се съмнявате?
- Във всички. – Роуз се усмихна и го остави.
Излезе по коридора и се насочи към огромния прозорец в столовата. Искаше да остане за малко сама. Искаше да подреди в мозъка си последните събития. Щеше да извлече най-доброто от тази вечер, като информация и щеше да го запамети добре. Защото дори и да не беше част от този живот вече, тя си оставаше Лори и не трябваше да допуска прекалена изолация от събитията.
Роуз обичаше тази трапезария, тук беше инаги изключително слънчево. Взе си кафе в движение и се загледа в пейзажа навън.
Усети го веднага, когато усети аромата да дразни ноздрите й. Владимир застана зад нея и проследи погледа й.
- Доволна ли си от решението на Лилия?
- Да, харесвам Сергей. Ти също трябва да си доволен. – Владимир се усмихна, но лицето му си остана сурово.
- И защо така?
- Той беше твой ментор, нали?
- Да, беше. – Роуз усети, че Владимир се стегна, казвайки ‘беше’. Не успя да пренебрегне това. Обърна се с лице към него. Отново беше застанал прекалено близо. - Какво точно намекваш?
- Нищо, Роуз. Нищо не намеквам. – В гласът му пролича тъга, но само за миг.
- Ще застрашиш изборът на майка ми. – Владимир я погледна рязко.
- Не, няма да го застраша. – И двамата мълчаха. Роуз не му вярваше. Владимир не сваляше поглед от нея. Тя въздъхна тежко и го попита направо.
- Владимир? Какво правиш тук?
- Знаеш какво правя тук.
- На прозореца. При мен.
- Исках да те питам нещо. – Владимир отново беше станал крайно сериозен. – Много е важно да ми отговориш, Роуз.
- Какво?
- Смяташ ли да се върнеш в Академията? – Роуз замръзна. Това вече звучеше страшно.
- Не е твоя работа! – Отговори студено тя. Владимир се усмихна жестоко.
- Няма да ми отговориш, нали?
- Казах ти! Не е твоя работа. – Той свали неочаквано поглед от нея и се загледа в пода.
- Ще видим, Роуз! – Отдалечи се от нея, бързо и тихо, и без коментар. Роуз остана сама с мислите си. Не беше приятно. С Владимир не се бяха виждали от години, но не й трябваше да го познава, за да усети заплахата в гласа му. Изчака Лилия да се появи на входа и я погледна настойчиво. Лилия разбра намека. Остави мъжете и се приближи до нея.
- Какво има?
- Говорих с Владимир. Отново.
- И?
- Не иска да се връщам в Академията.
- А ти имаш ли такива намерения?
- Лил, дори не знам какви са намеренията ми в момента. Той се застрахова за нещо.
- Иска да те предпази.
- Какво искаш да кажеш?
- Точно това, което чуваш. За добро или за лошо, той иска да си в беопасност.
- Като ме изолира?
- Не е ли това най-сигурния начин, като знаеш сред какви убийци се движиш? – Роуз умело пренебрегна саркастичния тон на майка си.
- Смяташ, че може да оспори решението ти?
- Достатъчно е умен и амбициозен. Бих се разочаровала, ако не опита.
- Говориш доста спокойно за бившето ми гадже.
- Не бих говорила толкова спокойно, ако същият ти беше настояще.
- Не, не би говорила изобщо. Просто щеше да го убиеш.
- Правилно – Лилия прегърна дъщеря си през смях и двете се упътиха навън към градината.
- Каво му отговори?
- Какво?
- На Владимир. Какво му отговори?
- Не му отговорих.
- А какви са намеренията ти?
- Не са се променили, Лил. Знам, че искаш да съм в течение на нещата и за това съм тук, но само дотолкова, доколкото ти имаш нужда от мен. В понеделник се връщам в града.
- Добре, скъпа, добре. – Лилия не беше разочарована. Това до някъде успокои Роуз. Все още се страхуваше от натиск. Лилия я погледна лъчезарно.
- Тази вечер се събираме в тесен кръг. Ще разпускаме. Искаш ли да се присъединиш?
- Да, ще тръгна в понеделник сутринта.
- Това е добре. – Лилия си погледна часовника. Беше седем и половина. – чакаме те в девет. В моя апартамент. – Роуз кимна и се отправи към стаята си. Имаше час и половина да си почине. А Бог й беше свидетел-трябваше й малко възстановяване.
......................................................................................................................................................
Роуз излезе от банята и се отпусна на леглото. Денят беше тежък. Освен, че не беше спала почти, трябваше да се съгласи, че животът й като пълнолетен започваше интересно.
Момичето заспа. Почти мигновено. Радваше се на дълбок и здрав сън. Беше съсипана. Така или иначе това беше най-доброто решение за момента. Да заспи и да се откъсне от всичко.
Събуди се сама. Погледна часовника си, беше почти девет. Стана и на бързо си обу удобни бели протрити дънки и спортна черна блуза с дълъг ръкав. Упъти се към апартамента на Лилия. Шмугна се на бързо и се огледа в присъстващите. Посрещнаха я до болка познати и дружелюбни лица. Роуз трябваше да им признае, че въпреки напрежението наоколо, тези хора умееха да разпускат.
Сергей й направи място на огромния диван и тя седна до него доволно. До нея се мотаеше Андрю, Боян влезе малко след Роуз в стаята и тя не се съмняваше, че е бил на пост пред вратата й, въпреки че не го видя. Лилия се появи с едно плато, пълно с мезета и сирена, зашеметяваща, със свободната си коса и пухения бял пуловер.
- Добро утро, спяща красавице! – Да, беше във ведро настроение. Роуз се учуди, когато след нея се появи Нейтън с две бутилки вино и чаши в ръцете си. Разбира се, че щеше да е с Лилия. Той винаги е бил с нея. Просто Роуз още не можеше да свикне с присъствието му. Нейтън беше номад. Не се вписваше в домашната обстановка на Академията.
- Добър вечер, по-скоро – отговори на глас. Лилия се обърна към Андрю.
- Как са настроенията в лагера?
- По-скоро нормални. За всеки случай разсъних всички гранични. Нека има пост.
- Неформален. – се засмя Сергей.
- Разбира се, че неформален. – Потвърди Андрю. И той беше учудващо ведър. Роуз си даваше сметка, че когато не се касаеше пряко за нейната сигурност, хората около нея нехаеха за рисковете много много. Напротив, беше ги обзело почти детско нетърпение.
Нейтън, обаче, също не се отпускаше. Той пронизваше Роуз с острия си поглед. Преценяше я, изучаваше я, и той свикваше с присъствието й. И не го криеше, докато й подаваше чаша с червено вино. Роуз отвърна на погледа му безцеремонно. Лилия ги доближи и прегърна Нейтън приятелски през рамо.
- Как мислиш? Ще се спогодите ли? – Нейтън дори не я погледна но се усмихна широко.
- Права беше, прилича на Алек поразително много.
- Нали? – Лилия сияеше. Роуз никога не беше виждала майка си толкова безгрижна. Не се стърпя и промърмори.
- На вас нещо ви е много весело тази вечер. – Всички й се усмихнаха в отговор. Боян се почувства длъжен да обясни.
- Усещат бой и са нетърпеливи.
- Боже Господи! – Роуз въздъхна шумно. Но се въздържа от коментар. Лилия започна да обяснява на мъжете с благ тон.
- Роуз се връща в града в понеделник. Няма да се намесва повече в нашата политика.
- О, Роуз, това е лошо!
- Много, дори!
- Не, не се и опитвайте! – Роуз се закани съвсем сериозно на Андрю и на Сергей. Беше й ясно, че се базикат за нейна сметка.
- Ще бъде ли в безопасност? – Нейтън съвсем не се забавляваше от тази новина. Въпреки, че беше трудно да се определи настроението по безизразния тон, който използваше.
- Да – Лилия се обади – Мисля, че да. Поне по отношение на Владимир. – Нейтън остана доволен.
- Владимир беше ясен. Няма да я нарани. Казах ти, че от цялата ситуация ще излезе нещо полезно.
- Намекни ми го още веднъж и ще пострадаш. Обещавам ти! – Нейтън вдигна ръце в защита.
- Престанете! – Роуз не издържа. – Не завися от благоразположението на Владимир Петров. И не искам повече името ми да бъде свързвано с неговото! – Сергей се зае да разтрива раменете на Роуз. Да, беше напрегната и имаше за какво. Андрю, както винаги, се зае с това, в което беше най-добър, с обяснения.
- Знам, мила, но сме длъжни да елиминираме всяка опасност, свързана с теб. Особено сега, когато искаш да напуснеш пределите на Академията. Ти си разумен човек. Забелязала си, че малко хора ни поставят в отбранителна позиция. Владимир е един от тях. Няма да отричам, главно заради интереса му към теб...Е – Андрю въздъхна. – Казах го! Ние се чудехме дали проявява все още интерес към теб. Вече знаем, че е така.
- Защо?
- Защото това ще го направи уязвим.
- Казваш ми, че Владимир е най-опасния ви враг?
- Потенциален враг.
- Потенциален враг. - Роуз се съгласи машинално.
- Не. Казвам, че Владимир е единствената пряка опасност за теб. – Това Роуз нямаше как да опровергае. Четеше го по самото държание на Владимир. Майка й също го бе усетила. Но имаше натрапчивото чувство, че изтървава нещо. Погледна хората около себе си още веднъж и изведъж й просветна.
- Така! – Всички я слушаха внимателно. – Владимир е млад, амбициозен и ловък. Той е сериозна опасност защото?
- Защото не е толкова обвързан към старата школа, колкото нас. – й помогна Андрю. Роуз доразви мисълта си.
- Искаш да кажеш, че познава бегло Лилия...
- ... и никак Алек.
- Нито Михаил, Малаков, нито вуйчо ми.
- Никой от реалното ръководство на Лори. Само Сергей.
- Не е лоялен.
- Не.
- Безскрупулен е.
- И няма кауза.
- Вие не знаете как да го контролирате. – Роуз си пое въздух. Не очакваше Владимир да е такъв фактор в политиката в Българя. И не го искаше. Но това беше истината. Беше направила логично заключение и като съдеше по израженията на околните, беше доста вярно.
- Ще ме използвате! – Това беше следващото логично заключение. Андрю реагира остро.
- Няма да те използваме.
- Ще ме използвате за да държите Владимир под око. Знаехте, че той ще се навърта около мен, както и че няма да ме нарани.
- Не знаехме, Роуз. Минаха години, а и ти и той се променихте много. – Намеси се и Сергей. – Каквото и да си мислиш за него, той не се поддава лесно на емоциите си. Ти беше, не, ти си голямото изключение. Ти си единствената му слабост, за която знаем. Но няма да те намесваме в тази помия.
- Просто ще те наблюдаваме. – промърмори Андрю, с което предизвика недоволството на Роуз.
- Не искам да ме наблюдавате. Боян си върши добре работата.
- Всъщност си доста права. – Намеси се Лилия замислено. – Боян е блестящ охранител. Ти обеща публично да засилиш физическата си подготовка. – Лилия се усмихна и кимна на Сергей и Андрю. – Нямаме причина да те натоварваме допълнително. – На Роуз не убегна скептичния поглед на Нейтън. Андрю също беше готов да оспорва решението. Лилия продължи невъзмутимо.
- Работата е там, Роуз, че по отношение на теб, двамата с Владимир сме в патова ситуация. Да, ти си му слабост. Но аз също ще съм безсилна, ако ти се случи нещо. Ти си безценна и за двама ни. И като такава, на практика си защитена и от двете страни. Разбираш ли?
- Не мисля, че съм толкова важна за Владимир. – Лилия се усмихна.
- Тогава трябва да си помислиш по-внимателно.